Гайтани вежди, снага топола

Нимфата на библиотеката или най-хубавата книга

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Бил съм дете - на девет и половина-десет. Въпреки това женското обаяние на младата библиотекарка ми въздейства силно, много силно. Сигурно е била стажантка или е замествала титулярката, била е назначена пробно или нещо друго, което не разбрах. Вероятно си има своето рационално обяснение. Но в живота ми тя се появи и изчезна като видение. За да окаже влияние върху цялото ми съществуване.

 

Въртях се из детския отдел и търсех книга. Все не намирах нещо, което да ме привлече, явно не съм бил в настроение, а една книга и до днес се чудя какво търсеше точно в този отдел: "На прага на зрелостта". Става въпрос за великолепната повест на Джоузеф Конрад. Въпреки, че героят е осемнадесетгодишен капитан, доста зрялост се иска, за да бъде разбрана книгата. Чудех се дали да не я взема и да се поизмъча, защото от първите редове разбрах, че ще е точно мъчение, не четене. Слава Богу, не го сторих. За да я прочета преди няколко години и да бъде наи  стина четене с удоволствие, а не мъчение. Това беше и единствената книга там, която ме впечатли толкова, че да я помня и до днес, и то именно, защото беше крайно неподходяща за възрастта ми.

 

Не помня и чертите на нимфата в библиотеката, само това, че беше красива, много красива какичка. Може пък точно това да ме е разсейвало толкова, че да не мога да си избера книга. Накрая явно й омръзна. Викна ме и ме попита искам ли да ми даде най-хубавата книга. Глътнах си езика, после смотолевих нещо, което би трябвало да означава "да". Тогава тя се замисли и ми каза, че няма да я разбера. Разочарован бях, а тя:

- Първо прочети тази книга, за да се подготвиш за по-хубавата.

 

Взех препоръчаната книга, която иначе бих отказал. А сега не само, че не отказах, ами и прочетох. При това - никога не беше ми се случвало, на другия ден я занесох. Даде ми друга, която пак не е най-хубавата, но щяла да ме подготви за по-хубавата. Прочетох и нея. Пламна изследователски дух.

Минаха две седмици, а в тях пет пъти ходих до библиотеката и пет книги прочетох, с надеждата, че най-после ще съм подготвен за най-хубавата.

 

Как съм се почувствал, когато веднъж не видях онази какичка, а старите, познати лица в библиотеката, не помня. Не ми е било леко. Мислех си, че е друга смяна, че скоро пак ще се появи. И продължих играта ни. Вземам следваща книга и я чета с надеждата, че тя ме подготвя за по-хубавата. И чакам да се появи вдъхновителката ми. Дълго отказвах да приема, че ме е мамила, че не е знаела коя е "най-хубавата книга".

Когато станах достатъчно зрял, за да прозра абсурдността на надеждите си, вече бях и достатъчно зрял емоционално, за да разбера мотивите на библиотекарката.

 

Знам, че няма да прочета "най-хубавата книга", защото "най- " такава няма.

Но продължавам да се подготвям за нея. Защото - току-виж, въпреки, че я няма, съм попаднал на нея, а още не съм подготвен да я разбера.

Прочетена от 452

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси