Човекът е единственото същество, което може да мисли, да се усмихва, да плаче, да твори и чрез своите произведения да кара други да се усмихват, да мислят или да плачат. Литературните произведения са нашият пътеводител към мъдростта, красотата, благородството и познанието. Те са толкова различни и уникални, колкото различен, неповторим и пъстър е светът около нас.
Уникално и абсурдно е явлението, което шопът е синтезирал в максимата: "Я моа да мислим, моа и да не мислим". Става дума за доброволния отказ на съвременния човек от общуване с литературата и активно мислене.
В древността книгите са стрували състояние. Допирът с литературата е бил привилегия за избрани. Сега съществува море от великолепни литературни образци, до които можем безплатно да се докосваме чрез интернет. А се отказваме от това богатство с нелепи извинения - „нямам време", „не съм в настроение", „ четенето е скучно".
Седмичният ни график включва среща с приятели, час за фитнес, разходка в парка. Защо не добавим два пъти в разписанието за нашата седмица „Литературна разходка"? И за час или два да изпитаме удоволствието на откривателя, пътуващ в света на литературните потайности - мислейки, чувствайки, съпреживявайки, помъдрявайки?
С приятел или сами, в парка или пред компютъра, да мислим, общувайки с литературата, или не?
Изборът е само наш.
Прочетена от 364