Гайтани вежди, снага топола

Човекът е единственото същество, което може да мисли, да се усмихва, да плаче, да твори и чрез своите произведения да кара  други да се усмихват, да мислят или да плачат. Литературните произведения са нашият пътеводител  към мъдростта, красотата, благородството и познанието. Те са толкова различни и уникални, колкото различен, неповторим и пъстър е светът около нас.

Уникално и абсурдно е  явлението, което шопът е синтезирал в максимата: "Я моа да мислим, моа и да не мислим". Става дума за доброволния отказ  на съвременния човек от общуване с литературата и  активно мислене.

В древността книгите са стрували  състояние. Допирът с литературата е бил привилегия за избрани. Сега съществува море от  великолепни литературни образци, до  които можем безплатно да се докосваме чрез интернет. А се отказваме  от това богатство с нелепи  извинения - „нямам време",  „не съм в настроение", „ четенето  е скучно".

Седмичният  ни график  включва  среща с приятели, час за фитнес, разходка в парка. Защо  не добавим два пъти  в разписанието за нашата седмица „Литературна разходка"?  И за час  или два да изпитаме удоволствието  на откривателя,   пътуващ в света на литературните потайности - мислейки, чувствайки, съпреживявайки, помъдрявайки?

 С приятел или сами, в парка или пред компютъра, да  мислим, общувайки с литературата,  или не?

 Изборът е само наш.

Прочетена от 364

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси