Прохлада, живителна влага, свежест. Място за почивка на тялото след дългия преход в пустинята. Оазисите спасяват, зареждат с енергия за ново пътуване и борба с пясъчните ветрове и безпощадно слънце.
Душата също има своите светли оазиси в пустинята на бездуховността. Онези местенца, където поема глътка живот, усмихнато вдъхновение, светло пречистване и сила, за да продължи да пътува в мъртвото да следващия духовен остров.
Кои са моите оазиси на духовното днес, в летните горещини и тотална криза на ценности, която по-масово от свински грип връхлита душите ни? Няма ли опасност и тях да погълне пустинята на грубия материализъм и битовизма? Дали тези спасителни острови ще оцелеят или загинат зависи само от нас - от мен и от теб.
Литературните клубове, книжарниците, концертите на откритата естрада в Борисовата градина, премиерите на книги и изложби в кварталните читалища, откритите базари на нови български книги, дори онези кашонени щандове с книги „втора ръка", в които за левче може да се открие безценно съкровище - всички са оазиси в пустинята на сивотата. Често затрупван от пясъчните бури на ежедневието, пътят до тях понякога изглежда труден или невидим, но съществува и е възможно да бъде преминат, ако има желание.
Те са там, оазисите на духовното и красотата, и чакат нашите уморени души, да им дадат глътка живителна светлина и посока в лятната мараня от посредственост.
Прочетена от 1252