Гайтани вежди, снага топола

Професия Писател - част първа: Оформление на текст

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Започваме нова поредица, която има за цел да помогне на авторите да си изградят професионална визия и представяне. /Приемаме, че да пишат вече са се научили/.

Поредицата вероятно ще е скучна за членовете на групи от рода "Чета поезия, докато готвя" и други подобни.

Както казах на последната сбирка на клуб "Буквите" - първо определете дали искате да се занимавате професионално с писане - т.е дали искате да издавате /и продавате книги/ или повече ви блазни да събирате овации "ох и ах" по литературни сайтове и групи.

/И в двете няма нищо лошо, просто начините на действие са различни/.

Смятах да започна поредицата с писане на представяне, но се оказа че трябва да се започне с нещо много по-елементарно:

 

      Част първа:
      Оформление на текст:

 

Не смятах, че има нужда от тази тема, още повече че тези неща са известни. Аз лично работя над 25 години с компютри и не помня някой да ме е учил конкретно. Но наблюдавайки подадените текстове в сайта и най-вече текстовете за Аламанаха, явно тази лекция е належаща.

На първо място  - най-забелязващият се проблем - неправилното използване на интервалите!

Нямам представа колко пъти сме обяснявали, че интервалите се слагат след, а не преди препинателните знаци /изключение прави само тирето/. След точка задължително се слага интервал, както и след тирето за пряка реч.

Не махвайте с ръка - какво толкова, то текста е важен. Няма нищо, което да дразни повече погледа и да отказва читателя в първите няколко реда.

Друг проблем с интервалите е използването им за подравняване на текст. Това явно са остатъци от машинописните умения, но създават невероятни проблеми, когато такъв текст започва да се обработва за издаване.

Запомнете няколко елементарни неща:

- Центриране на заглавие се извършва със съответния инструмент за това

- Отстъпът на първи ред се прави не с интервали, не с табулатори или с каквото друго ви изглежда добре, а с опциите на параграфа.

- Може някога и да е изглеждало красиво заглавие, в което буквите са разделени с интервали, но в момента има много други начини за това, и всички тези интервали, които така щедро слагате, се налага да се махат един по един при обработката на текста.

Ето какви параметри трябва да има един параграф. По подразбиране не са такива, все пак програмата е американска, а там имат други представи.

 

 

Част от стойностите са препоръчителни, но обърнете внимание на двете подчертани

- First line е отстъпът на първи ред. При оформление на книги /зависи най-вече от ширината на страницата/ се използват различни стойности, но за нормална страница А4 стойността от 1.25 см се е превърнала в стандарт.

- Spacing After - това е оная прословута стойност, която прави произведенията ви през ред /особено стихотворенията/ и предизвиква проблеми във всички сайтове. По подразбиране е заложена на 10. Винаги я залагайте на 0 и няма да имате проблеми.

 

Ударено И

Това по скоро е проблем на книгоиздаването. В 99% от случаите е добре да използвате или Й или ѝ (буквата я има във фонетичната подредба на клавиатурата на мястото на главно ь). Не се мъчете да поставяте ѝ чрез някакви сложни комбинации (Alt+062, примерно). Така само ще затрудните последващото обработване на текстовете ви.

 

      Шрифт и големина

Тук също има различни мнения. Някога, с цел икономия на хартия при печат, се печаташе на 10  пункта. Но с падането на стойността на копието и най-вече с прогресиращото „окьоровяване" на читателите, 12 пункта се превърнаха в стандарт.

Дали шрифтът трябва да бъде Ariel или Times New Roman е въпрос на предпочитания. Принципно серифни шрифтове като Times New Roman са правени за дълги текстове, тъй като имат специфични мустачета /серифи/ които водят погледа от буква към буква, но това не е задължителен стандарт.

В никакъв случай не използвайте за тяло на текст друг шрифт освен тези двата или техните производни.  Характерна грешка на начинаещите автори /особено поетите/ е да искат възможно най-изчанчени шрифтове, надявайки се по този начин да привлекат вниманието в/у произведенията си. Това рядко се получава, по-скоро става обратното - такива шрифтове се четат по-трудно, окото се уморява по-бързо, а и създават доста проблеми на хората с проблеми в зрението. Наскоро ми споделиха, че ако носите контактни лещи, всякакви наклонени шрифтове се четат трудно. Не се поддавайте на манията - „ама с тоя шрифт текста много ми простее". Тези шрифтове са на векове и са мислени и доработвани за удобство на четенето.

Ако не вярвате - погледнете все пак някой вестник. Въпреки, че точно там се използват всякакви методи за привличане на погледа, нито един вестник не си позволява да използва шрифт извън стандартните.

Това важи и за любимите на много хора удебелени и оцветени прози. Няма никакъв смисъл, освен проява на ексцентричност, да публикувате текста си болдиран /удебелен/ и оцветен в синьо или друг цвят. Това, както нeколкократно посочихме, създава само проблеми при четенето и не носи нищо друго, освен вреда на текстовете.

Прочетена от 900

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси