Гайтани вежди, снага топола

За кучетата, хората и зверовете

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Започнах тази колонка преди време с една история за куче - много странно куче. Съвсем скоро и нашата малка махала се сдоби с подобно. Появи се от някъде и остана, започна да пази от чужди хора и животни, стана бавачка на поколението на котките, които живеят из бараките и по покривите им. Играе с всяко коте около неговата барака, а го плаши при опит да влезе в друга. Вечер спим спокойно - поне до тази вечер спяхме, чувайки предупредителния му лай, ако нещо заплашва територията му - пази ни. Не е капризно: остатъци от храна е неговата заплата, наг  рада за това, че служи вярно. Не е обучено, но е родено с чувството да бъде полезно за социалната среда. Боби.

 

Преди малко се случи нещо ужасно. Тъкмо завърших един разказ. Завесите ми - както обикновено, спуснати, за да не блести монитора. Чух ужасяващо скимтене. Помислих, че нашият "бодигард" пак е закачил нечие пране, за което е изял някой ритник. При подобни наказания скимти повече да покаже, че разбира вината си, отколкото от болка.

Но скимтенето се изостряше, ставаше по-силно и не спираше. Дръпнах завесите. И го видях - повален, а над него - кафявият гръб на друго куче. Втурнах се навън. Мислех, че онова е немска овчарка и като викна няколко пъти, ще го пусне. Но породата се оказа далеч по-опасна. Не съм сигурен какво беше - някаква рядка, явно смесена порода, куче, селектирано да убива. Приличаше на булдог, но не беше, и боксер не беше със сигурност. Нещо подобно, но далеч по-зло. Не просто захапало - беше сдъвкало Боби, и го подмяташе.

 

Преди мен до мястото на неравната схватка стигна един много млад, нов комшия. Държеше в ръка някакъв маркуч и започна да удря бореца, но кучето като че ли нищо не почувства. Метнах един камък с все сила, друго нямаше около мен. Не успях да улуча и се втурнах вкъщи да търся нещо. Грабнах една нощна лампа и докато изляза, момчето беше напипало отнякъде дебел кол, изглежда комшийките му го подхвърлили. Стоварил го не знам колко пъти върху якото тяло на кучето-убиец и нашето успяло да избяга. Видях обаче много добре другото, преди да се оттегли. От устата му се стичаше кръв, като във филм на ужасите. Писал съм хоръри, но това не искам да описвам. Все едно беше пило кръв... Тръгна в неизвестна посока.

Наоколо имаше деца и животни. Малко от другите кучета са толкова яки, колкото нашия пазач. А той се оказа просто играчка за убиеца...

 

Убиецът беше с нашийник. Но и без него беше ясно, че това е куче, отгледано от човек. Човек, който е наясно какво отглежда. Пуснато. Ще повторя: имаше много деца. И в момента, макар че всички видяха случката и дълго ще говорят за нея, пак има три отвън, погледнах, преди да напиша тези изречения.

 

Човекът, пуснал това Зло, явно е безразличен напълно към тези гаврошчета, защото са такива. Защото за прехраната на отглеждания убиец стопанинът дава за месец толкова, колкото десет като тях изяждат за цяла година.

 

Не съм кривнал към социални критики. Проблемът е, че някои се считат за богоизбрани. Че им е забавно да отглеждат СТРАХ. Че това е хобито им. Защото тази порода за друго не става. Народът е казал: "животното прилича на саибията си". И това се отнася най-вече за кучетата и техните господари. Днешната случка го оправдава. Пострада само четирикраката душа на махалата ни.

Но можеше да е дете, можеше да е майка ми, която още не се е върнала от работа... И защо?

За да начеше някой Егото си? Да докаже - не знам на кого, на себе си може би, че може да си позволи подобно поведение?

Алегория на агресията. На толерирането й от същото това общество, полезно на което иска да е аутсайдер като пострадалия Боби. Или като... мен. За да бъде убит аутсайдера - за забавление на по-силния.

 

Съжалявам, че трябваше да го кажа. Какво се случи още през седмицата?

Една приятелка откри своя картина, публикувана като картина на голям майстор, на първа страница на хипер-тиражен жълт таблоид. При опит да си потърси правата, бе нападната от "виртуални кучета", изглежда - сходни на смесената порода, която видях. Големите не допускат грешки, допуска грешки само този, който си потърси правата.

 

Срещу мен отново бяха подновени обвиненията в порнография, въпреки че напоследък това, което пиша, е доста далеч от най-интимната тематика. И сега, и преди, никой не успя да посочи конкретно къде в творчеството ми има порнография. Но когато една лъжа се повтори сто пъти, тя става истина. Атаките свързвам с това, че застанах зад тази приятелка - с наивната вяра, че мога да защитя и свой интерес. И изпадам на мястото на Боби, който все още не знаем жив ли е, мъртъв ли е. Подмятаният като парцал смелчак.

 

И както не знаем името на ПРЕСТЪПНИКА, пуснал кафявия звяр, изглежда така няма да разберем и името на онзи, който има интерес нещата да бъдат такива, каквито са.

 

Излишен е въпросът защо и аз, и Боби се напъваме да бъдем полезни. Просто не можем иначе.

Прочетена от 325

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси