Една от моите съседки говори почти без да спира. Като празна воденица, която трака, но нищо не смила. Такова говорене уморява, изтощава, вбесява.
Приятелката ми говори малко. Понякога дълго мълчи. Но когато каже нещо, думите лепват като дялан камък на място. Обичам да си говорим така, без излишна „баластра" от думи, които пречат на мисълта.
С големият ми брат говоря странно. Понякога казвам една дума, а той довършва изречението, сякаш е прочел мисълта ми. Говорене на два мозъка едновременно или диалог на хора, които мислят еднакво? Различно и интересно предизвикателство. Това също е тип говорене. Възможно е само със сродна душа.
Но най-любимо от всички видове говорене за мен е общуването без думи. Така разговарям с мама и моя обичан мъж. Поглед, след който няма нужда да питаш нищо. Докосване, което значи повече от километрична любовна тирада. Това говорене е най-лесно и трудно. За него „антенките" на обичта трябва да трептят в еднакви честоти, иначе посланието няма да бъде прието или разбрано.
Кога за последно ви казаха нещо без думи? Кога вие отговорихте с поглед или пеперудно докосване с ръка?
Лятото е особено време. Най-вече лятната вечер и утро. Ако тази сутрин сте пропуснали да кажете без думи нещо важно на човека, когото обичате, няма страшно. Идва вечерта, а с нея и магическото царство на говоренето без думи, в което всички ние можем да бъдем вълшебници.
Прочетена от 470