Хипермерност

Книги в аванс


Хипермерност - руската инвазия

Христо Терзиев | 2020-09-21


Точно оттам гръмна настоящата сериозна международна военна криза. Българските власти се снишават и пренебрегват съюзните си ангажименти. В същото време обаче атлантическите партньори, най-вече в лицето на Румъния, са на постовете си и стоят настръхнали пред приближаващата, неотговаряща по радиото и необозначена формация. Руснаците навлизат от североизток над акваторията на България, в близост до румънската, и упорито не дават сигнали на авиодиспечерните повиквания. Когато достигат сушата, румънците вече не могат да останат безучастни – пресрещат ги с два от своите новопридобити юрофайтъра, модел „Тайфун“. Без много церемонене и почти без схватка свалят целия руски конвой над една област в североизточната част от България, по границата с Румъния. Точно както би направил всеки отговорен член, ангажиран със задълженията си във военния алианс. Всъщност това поставя началото на нещо, явно отдавна планувано от руското бойно командване. Мълниеносно, горе-долу за едно денонощие, целият Черноморски десантен флот на Руската федерация се струпва на българския бряг. Самолети изсипват купища тежковъоръжена техника и пехота с парашути по въздуха. Транспортни кораби бълват съпътстващи подкрепления на сушата. Разрушители и подводници отцепват заливите. Военноморските бази на север и на юг са превзети. Същото се случва с летищата, артилерийските подразделения и противовъздушните установки, позиционирани край морето. Всичко е толкова мълниеносно и без съпротива, че за три дни руските войски успяват да установят между 15- и 30-, дори 40-километрова демаркационна зона навътре от брега на Черно море в българската територия. Хитлеристкият блицкриг ряпа да яде!

Все още крачеха по алеята. Типично за един университетски преподавател, Джордж продължаваше с нескончаемото си словоизлияние. Питър пристъпваше до него изнемощял, но внимателно следеше мисълта му.

— Не можеш да предположиш с какви аргументи е обоснована тази брутална анексия! До болка познатото от Крим, Източна Украйна, Южна Осетия – навсякъде, където напоследък са навлизали руски части на чужда територия. А именно: защита интересите на местното руско население, които са сериозно застрашени от необоснованото сваляне на преминалия „мирен“ конвой. Неслучайно в комюникето е упоменато „местно руско население“, а не „руско малцинство“. Истина е, не са малцинство! Към настоящия момент постоянно пребиваващите техни поданици в източните три области на България наброяват над един милион души. Придобили са атрактивни имоти – цели новоизникнали ваканционни и не само ваканционни селища от затворен, отворен и всякакъв тип, с ограничен достъп за брутално дискриминираното местно население. Появяват се руски училища, обособяват се формални и неформални сдружения. Дори в старите църкви българската символика е заменена с руски кръстове, уродливи двуглави орли и друга утвар – дарения на щедри, заможни „местни“ руснаци. Още по-фрапиращи са случаите с властта. Титулуващи се като „уседнали“ вече представители са започнали да заемат ключови позиции в общинското самоуправление и дори в представителните местни структури на централната правителствена власт. Ами защо направо да не се присъединят към Русия – това бленувано толкова столетия кътче?! Към ненаситната им за още и още империя?! Абе, с една дума – обичат си го руснаците българското море!

Видимо разпален, Джордж хвана ръцете си зад кръста и продължи да крачи. Разказваше на брат си сред прохладната алея с тропични храсти, по чиито тесни неизсъхнали все още листа проблясваха ситни капчици. Удобните плитки мокасини бяха финалният щрих в стегнатата походка с изнесени леко встрани стъпала. Гъвкавата снага и изправените рамене още повече подчертаваха открития характер и непримиримия дух. Джордж предизвика силно въздействие върху Питър, който мълчеше, но бе развълнуван до възхита. С поведението си му внуши непоклатимостта и абсолютната увереност, толкова необходими и важни за възстановяване на разколебания вътрешен мир, преодоляване на натрупаната умора и разсейване на впилата се апатия. Питър още не подозираше, че с изблика на тези чувства у него подсъзнателно назря началото на следващ, непредсказуем, вероятно вълнуващ стадий от живота. 

Последен глух екот избоботи в ушите им и с тежка въздишка изпрати надалеч купчината градоносни облаци. 

— Също много интересно е какво се случва след първите няколко дни от началото на тази агресия – продължи Джордж. – Член четвърти и пети от Северноатлантическия договор вдигат авиацията и бойния флот на членките в региона. За огромна изненада на всички, точно в същия момент съседна Турция – неслучайно, много добре обмислено и в унисон с международната обстановка – хвърля в смут останалите членки. Просто обявява, че напуска пакта и от същия ден става независима военна сила – с всички последствия, свързани с контрола на проливите и подгонване на своите собствени политически и стратегически стремежи. Дали защото през последните години отношенията ѝ с Русия се бяха сближили неимоверно? Дали винаги е целяла възвръщане на територии и влияние от времето на османизма? Май ще научим много скоро. Всъщност не ти казах как реагираме ние самите. Белият дом, тотално изтощен от изразходения почти напълно ресурс в участието за решаване на ядрената криза със Северна Корея, сега реагира вяло и донякъде пасивно. Вероятно предвидимо за руснаците, а и заради тяхната дипломатическа помощ и участието им във временното преустановяване на военните действия на Корейския полуостров. Американският самолетоносач, патрулиращ рутинно в Средиземно море, не е допуснат през Дарданелите. Пентагонът очевидно стратегически изчаква. При липсата на адекватна бърза реакция от страна на Щатите, европейските поделения също не предприемат съществени стъпки. Знаеш как Обединеното кралство потъна икономически, а и политически след тежкия Брекзит без сделка със Съюза. Скандинавците са традиционно предпазливи и неутрални. А румънците са притиснати в пристанищата и уплашени. От друга страна, България се явява най-нелоялната членка в НАТО. Не знам дали помниш случая „Скрипал“, или позицията, която тя зае по отношение на сирийския конфликт? 

Питър долови риторичността на тези въпроси и ги пропусна покрай ушите си само с вяло поклащане на главата – да, знаеше. Подкани с жест брат си да продължава по-накратко. 

— Най-неподготвена и най-несъвместима със стандартите на алианса членка! Доскоро съюзните самолети на България, Гърция и Румъния влизат в епизодични схватки, но търпят променлив успех. Руснаците отправят ултимативна нота към командването на Пакта за прекратяване на сблъсъците, за да не избухне по-мащабен международен конфликт. Блъфират, естествено, с включването и на ядрени оръжия. Изтъкват минималния брой жертви и щети на този етап и липсата на съпротива от местните жители. Гарантират изтегляне на войските след организиране на автономно управление в защита интересите на своите сънародници. Така се и случва. Светкавичен референдум под дулата на „Калашников“ и чадъра на С-400 показва, че 50,5% искат отделяне на територията от Република България и обявяване на автономен протекторат, подчинен на Москва, не на София. По крайбрежните военни полигони е предоставена възможност на местните български подразделения да се изтеглят извън новообразувания анклав. На тяхно място се обособяват гарнизони с разквартировани руски тактически ракетни установки, щурмови хеликоптери, бронирани пехотни машини, тежки танкови подразделения и батальони за бързо реагиране. В пристанищата – предислоцирани фрегати, ракетоносци и миноносци. По вътрешната демаркационна линия се опъват заграждения, на места минни полета, противотанкови траншеи и фортификационни съоръжения за личния състав.

Насред монолога на брат си Питър забави ход за кратко, за да огледа пораженията от бурята. Не престана да слуша, но се вторачи в насипаните камъчета от стеклата се и преминала през алеята буйна вода от съседния склон. Няколко изпочупени клона препречваха пътя. Наближиха ги и Питър захвана един по един да ги тегли и отнася настрани, докато Джордж продължаваше да говори още по-ревностно за нашествието в България.

— На основните пътни артерии са поставени КПП-та с военни постове и силно ограничен пропускателен режим за цивилното население. До няколко дена след референдума е уредено сепаратистко управление начело с военен адмирал-губернатор на новата провинция, наречена Южночерноморская област. Масата основни окупационни войски е изтеглена, но навред по новосформираните армейски корпуси се веят знамената на Руската федерация и бойните флагове на Симферопол, Севастопол, Кримския Черноморски флот и морската пехота. От този момент насетне у всички други европейски и съюзни държави остава горчивият привкус за безпомощност и нарастващ страх. На извънредно заседание Общото събрание на ООН гласува резолюция, с която отхвърля промяната в териториалната цялост и осъжда военното нахлуване. Но какво от това?! Светът е в небивала криза, на прага на война, която би застрашила бъдещето съществуване не само на една нация, а на цялото човечество. Това е историята, но за да добиеш по-ясна представа, трябват още разяснения. Да надникнем зад кулисите на българското управление.

След като направиха почти пълен кръг около комплекса сгради, пристъпващите бавно мъже стигнаха изходна позиция близо до входа на медицинския център. Една прилепена до стената суха пейка ги прикани да завършат разходката и разговора си на нея. Из клонките на невисоко кичесто дърво наблизо запрехвърча врабец, вероятно храбър защитник на недалечното семейно гнездо. Спусна се по тревата и с шумно цвърчене заподскача напред-назад. Заозърта се, отвори човка и запърха, видимо ядосан заради двама натресли се натрапници. Опитваше да ги респектира с наперено поведение, надуване и олелия, но срещна упоритост и за да не изглежда напълно неглижиран в собствените си очи, показа театрално озадачение. Вдигна победоносно глава, изцвърча триумфално, засуети се още малко с познатите вече врабчови номера и отлетя надалеч да търси други съперници.

Питър въздъхна. Умората пъплеше по долните му крайници, стигна раменете, отпусна ги и продължи към мозъка. С усилие наостри слух да чуе останалата част от разказа на брат си. Облегна оловните рамене назад и си призна:

— Изтощавам се, Джорджи. Но от друга страна, много смисъл има човек да стъпи в подобна кауза. Разбуди интереса ми достатъчно, за да те изслушам докрай. Да видим какво наистина бихме могли да направим ние с теб и татко. 

Джордж отново се усмихна с одобрително изражение, сякаш искаше да каже: „Много, много…!“. Вместо това заразказва отново с характерния си изразителен тон и сложени на място интонационни паузи.

— През половината минал век българите са мачкани и държани в концлагер, наричан мило „Соцлагер“, СИВ и прочие. Без шанс за личностно развитие и просперитет, за сметка на шепа лумпенизирани и безразсъдни хора, тънали в изобилие и задавени от лакомия. Тридесет години след падането на режима повече от половината от обществото симпатизира и се кланя на народ с култура, пример и идеи, заради които са се докарали дотук. Руснаците са отнели половин век от историята им, носили са основно нищета, морален, икономически и социален упадък по пътя си. Какво се наблюдава през последните години? Демографски колапс! Каймакът – по-можещи и знаещи, с по-нисък праг на търпимост и по-малко страхливи – емигрира. Всяка година вълна от студенти и току-що завършили ученици се отлива към достъпния Запад. В България остава култивирано здраво конформистко ядро, откърмено в социализма и захранващо своето поколение точно със същата кърма. Може да откриеш още завист, леност, чувство за уникалност, безнаказаност, оскъдица на уважение, толерантност и дори култ към корупцията и измамите. А най-опасно от всичко е примирението с изреденото дотук и крайното малодушие. Точно това ядро се отглежда от политиците и то си ги избира. Гласува твърдо за тях, защото са негови производни. Изцяло е планирано и е доказано работещо. Около него гравитира разредена периферия с възгледи от единия край на спектъра до другия, от Изток до Запад. Тя се лута, търси, по-разсъдлива е от своето ядро, податлива е, емоционална, от нея много може да зависи и политиците често търсят как да се докопат до гласа ѝ. По-скоро обърква сметките в смътни времена. Най-външната обвивка е тази, отдавна престанала да вярва във всякаква промяна. Малобройна, неатрактивна, неприпозната от никого – от нея не зависи нищо. Хора, изцяло с демократични възгледи, наясно със западната си позиция, отдавна престанали да гласуват за когото и да е. Не напускат държавата само заради различни достатъчно уважителни причини. 

Из "Хипермерност", Христо Терзиев

Книгата може да бъде закупена оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=535



2020-09-21 | Прочетена: 255