Спорът трябва ли изкуството да бъде просто и разбираемо за всеки, решил да общува с него, или сложно и достъпно само за определен кръг рецепиенти е стар, но достатъчно актуален и днес.
Вазов и Пенчо Славейков, Елин Пелин и Йовков - доста са примерите в родната литература за автори, влизали в словесни битки да убеждават просто ли трябва да бъде изкуството или сложно.
По време на „Голямото четене" в невидима битка влязоха произведения на творци и от двете противоположни мнения. И едните, и другите имат свои привърженици, доказателства и основания, че са прави. Творбите им притежават собствен живот, почитатели и противници.
Децата в училище се плашат от сложните думи, това означава ли да употребяват в речника си само едносрични лексеми, да не усвояват литературни и езикови термини?
Не е страшно изкуството да бъде сложно. Опасно е ако не стигне до душите на хората и не ги развълнува.
А как да развълнува някого поемата „Септември", ако той не знае кои са Приам и Хекуба?
Образованият читател може да оцени красотата и достойнството на „простичко" написаното произведение, криещо в себе си море от идеи или послания. Но той е и онзи, който ще разбере генеративната функция на текстове като „Сърце на сърцата" и „Фрина".
Сложните думи не са страшни, а интересни. Изненадайте себе си и се запознайте с тях, ако още не сте го направили. Тогава и най-сложното художествено произведение ще бъде за вас привлекателно.
Прочетена от 513