Гайтани вежди, снага топола

Истинското съществуване е дърво с корен

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Поредица: ""

 Ако тръгнеш на път, а забравиш своя корен, как ще се върнеш обратно? Ако забравиш, че има небе, как  мисълта ще лети?

Зададох си тези въпроси може би заради приближаващата конференция по повод годишнината на един от майсторите на българския разказ Николай Хайтов. Колко далечни и колко близки са неговите герои от нас, с ярки характери и завладяваща самобитност? Колко далече сме днес от нашите корени? И  плюс или минус е да бъдат близо до корените  човекът и българската литература?

Ако си прекалено близо до корена, няма как да бъдеш гражданин на света, а бъдещето е на хората-космополити. Поне така казват. Но ако си  далече от него, няма  да имаш лице. Ако българската литература е капсулирана само в специфично националното и традиционно колоритното, няма ли опасност да остане неразбираема за останалия свят и така да не получи онази популярност, която  заслужава?

Дървото с корен  е жизнено, дом на птици и слънчеви отражения. То има небе за покрив и всяко лято дава нови плодове. Такова е, каквото го е създала природата. Носи своя кръст и се бори с времето. Като хората.

Стари ли са нашите ценности? Излишно ли е връщането към  корените?

Не е достатъчно само да помним откъде сме дошли, а да запазим корените жизнени и за тези, които идват след нас. Да съхраним очарованието на Ботевите и Вазовите произведения за децата ни, да не загубим огънчето на родолюбието по пътя към универсално-космополитното, което ще ни направи граждани на света, но ще ни обезличи като българи.

Днес направих малък експеримент - попитах десет мои познати кой е техният корен? Ще познаете ли колко от тях наистина знаят? 

Никога не е късно да разберем, защото истински осмисленото човешко съществуване е дърво с корен! 

Прочетена от 964

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси