„Беше отдавна, но си спомням до днес..."
Тази мечта започна много отдавна. Беше 1985 г, аз войник в Елхово си купих книгата „Любов - магическа реалност" (съвременна българска любовна лирика).
Признавам си честно - голяма част от имената в книгата не ми говореха нищо. Естествено титаните Фотев, Дамянов и прочие ми бяха познати, но другите бяха напълно непознати.
Нещата с годините се измениха, аз изчетох доста за и от тези автори и малко по-малко се запознах с творчеството им. Тръгнах по пътя на третия братовчед на майка ми - Тодор Колев - и аз станах „Варненско софиянче от Шумен".
Тук, напук на цялото инженерно образование, направих два литературни сайта - първо Словото, а две години след това и Буквите. Започнахме да събираме автори, започнахме да трупаме име, поомесихме се с хората от СБП и изобщо от писателските среди /особено след трите международни писателски срещи/ и малко по-малко се оказа, че не само познавам вече на живо повечето от живите автори в Антологията или децата им, но и повечето ме познават лично, знаят кой съм, а и както се оказа - доста им е говорено за мен.
След като един ден Камелия Иванова разказваше интересно как синът и разлиствал учебника по литература и коментирал - тоя мама го познава, тоя го познава, а тоя дори и и аз го знам, установихме, че познаваме и сме приятели наистина с много известни имена. Които се възхищават не само на нас двамата, но и на всичко, което прави Фондация „Буквите".
През май 2011, Буквите навършваха своята 10 годишнина и бяхме предвидили много събития. Едно от тях беше Антологията „Приятели на Буквите" /във всички значения на думата/.
За жалост, малко преди това, майка ми почина и всичко се отложи за... както се оказа, за не чак толкова много време.
Това е първия том на поредицата антологии, които възнамеряваме да издадем. В нея сме събрали приятелите ни поети. Имаме доста приятели прозаици, а и доста чуждестранни автори, които ще бъдат включени в третия том.
Кои влязоха в тази антология?
Изборът беше много сложен. В България качествените автори са много. Приятели сме с повечето от тях, и то точно с тези които горят с поезията, а не просто пишат от куртоазия. Подбрахме тези, не които просто са известни, не с които си разменяме лайкове из Фейса /или черни лалета във Фърмвила/, или просто пием заедно (старо руско определение за приятелство. Избрахме тези, с които мислим еднакво, с които заедно ни боли за състоянието на българската литература и дълго сме обсъждали какво можем да направим, за да променим това /а си с много от тях сме правили и продължаваме да правим/.
В този том влязоха 25 имена: Балчо Балчев, Георги Ангелов, Георги Драмбозов, Геновева Цандева, Димитър Милов, Димитър Христов, Доротея Табакова, Ели Видева, Елка Няголова, Живка Митова, Ивайло Балабанов, Ивайло Диманов, Иван Есенски, Иван Ненков, Иван Станев, Камелия Кондова, Красимир Йорданов, Маргарита Петкова, Михаил Белчев, Надя Попова, Петко Братинов, Пламен Киров, Татяня Йотова, Тодор Чонов, Христо Караславов.
Кои не влязоха?
Има две групи автори, които много искахме да включим, но нямаше как.
Едната е групата на титаните. Любомир Левчев, Матей Шопкин, Евтим Евтимов, Воймир Асенов и още няколко имена са добри наши приятели, идвали са често на наши събития, ние ходим редовно на техни, често сме сядали заедно на маса... Но преклонението ни пред тях се оказа много голямо и не можахме да се престрашим да им се обадим с молба за включване.
Не можахме да включим, за жалост, и голямата наша приятелка, поетесата Ваня Петкова, която почина преди 2 години.
Другата група на големи поети и приятели са... Буквичките. Много уважаваме и харесваме творчеството на Анелия Гешева, Елица Виденова, Виолета Христова, Гриша Трифонов и много други, които през годините са били активни наши автори. Те не са само приятели на Буквите, те самите са буквички и ги чувстваме много близки, за да ги сложим зад границата приятели.
Каква е целта на тази книга?
Не сме се стремили да правим продаваема антология, макар че при тези имена няма как да не се продава. Ако търсихме продаваемост, можеше да поканим десетина актуални лица от медиите /има ли значение, че не могат да пишат/.
Искаме да създадем една книга, която след време, дори и Буквите, а и българската литература да отплуват след календара на маите, да остане като спомен, че в България е имало качествена поезия.
Дали сме успели?
Заповядайте на 13.02.2012, от 18:30 в Social Club в столична библиотека на премиерата на Антология „Приятели на Буквите". Там, от вашите аплодисменти, ще разберем дали сме успели.
Прочетена от 1336
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.