Гайтани вежди, снага топола

 

Дали защото тези дни бяха на избори - местни и не само, дали по някаква друга причина, не знам. Но от няколко дни мислите ми се въртят около думички, чиито корени са все свързани с вяра. А, може би, защото този месец е месецът, в който преди сто години се е родил човек, завещал ни едни от най-красивите думи за вярата, за която, поне за него, „бронебойни патрони няма открити". И навярно, за него и в неговото време не са били открити такива патрони. В наше време, струва ми се, някой откри и тези патрони. Но не около патроните и вярата се въртяха мислите ми, а по-скоро за това какво би трябвало да означават различните думички. Например, думата доверие - до-вер-ие. Значи нещо, което се ражда преди вярата, преди верието. Ако приемем, че до е точно това - преди. Онази вяра, която се дарява, преди... преди въпросите, преди доказателствата, преди... познаването. То казано е, че вярата не се нуждае от доказателства по принцип, но доверието е някак още по-пред-вяра. Интересен въпрос. Каква ще да е тази пред-вяра и не е ли тя най-истинската? И не е ли в другия край на континиума думичката „увереност" - вяра, която си си доказал. Като стар приятел, в когото си уверен, защото преживяното време и случилото са доказали, че можеш да му вярваш. Като на книга, прочетена в детството и останала насочващ пътеводител за голям период от живота ти. Което пък навява едни други мисли в главата ми. Дали книгите, заедно с родителите ни, не са тези, които ни подготвят за онази пред-вяра, за онова, наречено в професионалните текстове, базово доверие, без което не можем в живота си. Не знам за книгите. Но вярвам (отново вяра), че Словото е онова, което ме е насочвало в моите търсения - житейски - и ме е насочвало към чудесата на света, давало ми е сила да подхранвам доверието си и да се чувствам уверена - уверена в ценности, в стойности, в изборите си и в бъдещето. Онова бъдеще, в което „животът ще бъде по-хубав". Онова бъдеще, в което думата Свобода ще е наравно с думата Отговорност. Бъдеще, в което ще дишаш „свободно, просторно" и чудесата ще се раждат всеки ден. Стига да имаш очи за тях, стига да е отворено сърцето ти, а душата ти да си е припомнила музиката, онази... истинската, първичната, първородната. Тази, която се ражда заедно с пролетта, в гласа на весело момиче и в очите на влюбения в нея младеж. Музика, в която пред-вярата, вярата и у-вере-ността са толкова сплетени, че не можеш ги раздели... Музиката на Словото, което е в началото и от което се ражда Първичния камък, Света, Вселената, Светлината, Доброто, Паметта...

Прочетена от 352

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси