Гайтани вежди, снага топола

Историята на много самотни мъдреци

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

 Просто един стар и особен човек. Пишеше си нещо, все на ръка. Живееше сам на едно от многото възвишения над града ни. Приличаше ми на мъдрец от приказките и на онези стереотипи за мъдреци, които сме възприели от философските романи. Сядаше в кръчмата между две улици, сключващи остър ъгъл, заедно с махаленците. Почти винаги на отделна маса.

 

Не става въпрос за неприятен или асоциален тип. Нито беше пияница. Просто стар и самотен. Развърже ли си езика, говори интересно. На два - три пъти ми е чел импресии - като такива възприемам онова витание между поезия и проза, но използвам термина съвсем условно. Много не го разбирах. Сигурен съм, че на повечето им се струваше налудничаво бълнуване. Но усещах очарование. А и кой съм да го съдя, още повече, че той много пъти ми беше казвал, че е за него, само за него. Знаех за какво говори - листът като единствен приятел. Гостувал съм му няколко п  ъти. Скромно и чисто, с тежък въздух, типичен за повечето стари, неприветливи къщи. Свикне ли се с него, дори е уютен. Свързан ли е с детски спомени - буди носталгия. Изглежда, при мен беше второто, но изпитвах приятно усещане винаги, когато ми се случваше да си бъбрим на чашка у тях.

 

Имаше един котарак - рошав и шарен, много се гордееше с него. Започнеше ли да му говори, котаракът така извиваше мяучене, че все едно се опитваше да му отвърне на човешки език. И съм сигурен, че не можеше само защото гласните струни на котките не са устроени да произнасят членоразделна реч. Много умен котарак.

Съвсем не си и помислях тогава: и много самотен. Опитваше се да разговаря на езика на своето божество, както стопанинът му изглеждаше, за да избегне самотата.

 

Това го осъзнах две години по-късно, при следващо мое гостуване. Този котарак го беше сгазила кола, но имаше вече четири котки. Двата мъжки котарака приличаха изключително на онзи. Все едно беше той - раздвоен.

Попитах го могат ли да извиват глас като предишния.

Усмихната беше тъгата, с която старият самотник ми отговори:

- Не, нямат нужда, те общуват един с друг. Не изглеждат толкова умни, но са по-щастливи.

Рязко млъкна. Може би искаше да каже "като теб"...

 

Предишният домашен любимец беше достигнал неподозирани способности за себеподобните си, но малко не му достигаше да заговори езика на божеството си. Нито с едните, нито с другите можеше да общува пълноценно.

Също като господаря си. Велик и самотен.

А това е историята на много самотни мъдреци...

Прочетена от 783

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси