Гайтани вежди, снага топола

Остаряваме бавно, неусетно почти...

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

 В дните преди рождените дни, човек обикновено откача /сатурнова дупка било, казват/, започва да прави едни отчаяни анализи как нищо не е направил в живота си и да чертае едни грандиозни планове какво ще направи...

Едни хора остарявали като катедрали, а други като цървули, казва Момо Капор. Търсейки цялото му есе попаднах на интересни спомени из форуми и сайтове. Първо ми стана смешно, после тъжно. Залипсва ми тоя луд ентусиазъм, който имахме някога 2003/2004-та. Не само аз, всички. Буквите тъкмо бяха станали известни и всички си мислеха - „Е, щом Богданов направи такъв сайт, то ние какво ще направим..." Повечето само приказваха, но някои и опитаха.

Тук почва тъжната част на приказката. Резултатите, сега години по-късно, са тъжни. Всички амбициозни проекти започнали по това време, един по един си отиват. Явно навремето всички са виждали само звездния блясък, но никой не е отчитал голямата упоритост и количество работа, които е нужно за да се движат всички зъбчати колелета.

Явно и днес няма да мине без мрънкане. Не знам коя година се молим за конкуренция. Истинска конкуренция, в която можем да се огледаме, да сравним ориентири... А, няма. Както каза Cefules в един разговор наскоро - „Вие тръгнахте по най-трудния път - да правите литературен сайт". Да, беше прекалено лесно да се плъзнем по тънката лайсна на сайтовете за общуване и запознанства. Всъщност, някога 2003-та, това точно разцепи Буквите. Толкова хора искаха не да пишат, а да си общуват...

А всъщност колонката трябваше да е за принципите. За това колко е трудно да ги спазваш. Особено в много дълъг период от време. И какво се налага да платиш за това. Как често губиш приятели, защото не могат да разберат, че в реалният свят освен права има и отговорности.

Както пише Васил Левски в прословутото си тефтерче - Лесно е да изпукаш пищовите във въздуха, да дръпнеш юздите на коня и да избягаш в галоп. Трудното е да отидеш до заптието, да запалиш цигара от неговата, да си поговорите за тежката му служба...

А цените всеки си ги плаща сам. Най-често на другия ден след разговора на  4 очи със съвестта си.

Прочетена от 562

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси