Гайтани вежди, снага топола

Да се познаеш в литературен персонаж

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

 

Случвало ли ви се е да се познаете в герой от книга? Не става въпрос да откриете свои черти, някое свое преживяване, част от несподелените си мисли. Не да познаете свой идеал, собствените си психологически характеристики, фрагменти от ежедневието си, онова, което наричате своя душевна същност - изцяло да го видите в героя, но това да изчерпва съвпадението. Да се познаете едно към едно, почти до най-малки подробности. За това става въпрос.

Наскоро ми се случи. Чета и имам чувството, че е описание на моите младежки години. Ровя си в паметта, с автора не се познаваме. Поне лично - не.

Компанията на героя прилича много на компании, в които съм се движил. Вярно, много прилича, но все пак това са други хора, ако може изобщо да се улови реалния прототип на тези - колкото индивидуални, толкова и обобщаващи цяла реалност, по-скоро лирически, отколкото белетристични, герои. Няма да коментирам повече книгата, трябва да я прочета поне още два - три пъти, за да се почувствам достатъчно подготвен да пиша за нея, дори непретенциозно. И ще се постарая, защото ме заинтригува, тупна в земята всичките клиширани подходи на разсъждения към eдна книга. Просто е вън от всяко клише.

Книгата е "Джоб за дребни монети" на Христо Караславов. Но не толкова за нея става въпрос, а за удивлението ми, че се откривам в нея. И ще повторя - с автора нямаме честта да се познаваме. Явно прототипът не съм аз, но героят поразително прилича на мен. Аз съм Стефан, той е Асеня. Чернокос съм, той - със светла коса. Дотук с разликите.

Носим една и съща фланелка, с една и съща щампа на любима група. Но слушаме и други. Съвпадението е едно към едно. Героят продава вестници в столицата. Е, аз ги продавах в Асеновград. Героят не може да задържи гадже и страшно му върви на нови и нови връзки. Моето минало. Печално или по-скоро радостно в печалта си, това още не мога, а и отказвам, да осъзная. Не ми и трябва. Героят не оставя спомени. Той казва нещо глупаво или не чак толкова глупаво. Приписват го на друг в компанията. Изчезне ли, дори чертите му се размазват, стават неясни. Изпитвал съм усещането, че чезна, че изобщо ме няма, когато не съм споделен. Като всички герои, и той е бохем, тъжен, сложен психологически образ. Да ми прости автора и да не ме убива за квалификациите, знам, че са неточни. Описвам по-скоро своето преживяване, когато застанах пред едно литературно отражение. На нещо в душата ми, нещо в миналото ми. Асеня сменя адреси. Младият Стефан също непрестанно ги сменяше и май продължава в същия дух. Това вече е извън книгата.

Учудвам се, че не съм надничал толкова дълбоко в метафизиката на бита си, колкото един автор, който не ме познава. А може би ме познава? Може би сме се срещали някъде? И за да не изневеря на основната си характеристика, за да не оставям спомени, бил съм онзи, когото ще нарече Асеня? После и аз съм забравил. И ето ме: припомням си. Не, това е игра на фантазията ми. Когато един герой е от плът и кръв, той неизбежно, рано или късно, ще срещне своя дишащ двойник. А усещането на дишащия двойник е невероятно. Чувства се в кожата си, но и вън от нея - в най-хубавия смисъл на фразата - като дух и промисъл. Като формообразуваща идея. Чувства се разбран и споделен.

Някога бях писал върху своя книга: "Ако ти се стори, че отнякъде се познаваме, че сме се срещали и сме си разказвали много неща, признали сме си такива, каквито не разкриваме често пред себе си, и ти се струва, че разказвам твоя история и четеш свои мисли, най-вероятно не грешиш..." Докато четох "Джоб за дребни монети", се почувствах онзи, към когото са адресирани тези думи...

И ако това не са били самоуверени думи от моя страна и съм успял да накарам поне един човек да се почувства така, както аз, когато изживявах Асеня, има от какво да съм удовлетворен. И на какво да се усмихна.

А пред Христо Караславов - поклон.

Прочетена от 312

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси