Гайтани вежди, снага топола

За Буквите, за литературата и за възпитанието...

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Буквите е различен от другите литературни сайтове. Не само защото е първият подобен. А защото тук литературата преобладава над споделянето. И затова броя на прочитанията на новите произведения не е толкова голям колкото другите сайтове - хората не влизат да видят клюките в форума или крамолите в отзивите /те са забранени според правилата/. Тук влизат да четат литература.  Наскоро пуснатата функция „Последно прочетени произведения" показва добре това.

Но не е това целта на днешната колонка.

Днес ще говорим за възпитанието. Това липсващото, което и да го имаме на живо, някак си го забравяме в нета. Или за неща свързани с нета.

В една колонка преди месеци намекнах по темата. Днес е късно за намекване, днес ще удрям с юмрук по масата. А утре явно ще гърмя с гръмотевиците /как ли Зевс е управлявал без тях/.

Вярно е, че интернет общуването, гсм-ите и други подобни комуникации дойдоха наскоро, но това не значи, че не трябва да се научим малко на етикет.

Винаги съм се стремял да помагам на хората по всяко време на денонощието. Но нахалството на някои /не знам колко по седем им липсват/ минава всякакви граници. Не е нормално да ми се звъни в събота вечерта към 21 часа да ме питат глупости, които може да почакат и до понеделник сутрин.

Затова от 17.02 се въвежда официално работно време на Фондация „Буквите" с клиенти - 10-19 часа. Извън тези часове, можете да ни търсите по скайпа само по спешни технически проблеми със сайта. Това не включва въпроси като примерно рано събота сутрин - „Иване бре, де ми е стихото, което току що пуснах".

На ГСМ-и извън тези часове няма да се отговаря. Тъй като все пак прекарвам доста време зад ПС-то /все пак трябва и да се изхранвам, от сайта засега съм само назад с финансите/, то ако наистина имате въпрос, който според вас не може да дочака до утре - напишете ми мейл, като го прочета, ако преценя че е спешен, че намеря начин да ви отговоря. Мейлът за въпроси го има на първа страница на сайта, който не може да го намери явно няма нужда от този сайт. Там присъства и един голям червен бутон с надпис „Помощ". Не сме писали този хелп  да не го четете, а да ни губите времето с елементарни въпроси от типа „Искам да пусна едно стихо, ама не знам как?". Ако човек не може да отдели 5 мин да прочете един прост хелп, какво остава да очакваме от него да чете критическа литература, или поне отзивите към произведенията си.

Скайпът ми е публикуван на сайта за да можете да получите спешна помощ за проблеми с работата на Буквите /все пак сме голям и сложен сайт/, а не да ме ползвате като кошче за душевни отпадъци. Вероятно съм добър и интересен събеседник, а и друго е да се изфукате че си говорите редовно с Богданов. Не знам как да го кажа най-меко, а то вероятно и няма начин, но в 90% от случаите на мен не ми е интересно да говоря с вас. Заради това, че се стремя да запазя един учтив тон, в главите на много хора се получава едно преливане на служебни в приятелски отношения.

Уважаеми автори, на много, на ужасно малка част от вас съм приятел. С останалите съм обикновен познат, собственик и администратор на един сайт, който ви е приятно да посещавате. Винаги съм готов /в рамките на нормалното време/ да ви помогна за него или да поговорим по въпроси свързано с него. Но определено не ме интересува „Перла", дъщеря ви в Испания, „новото ви стихо" и всякакви подобни въпроси.

Какво правим? Не знам. За жалост превъзпитанието не работи. От тази колонка ще се засегнат много възпитани хора, а тези за които реално се отнася няма да я прочетат. И оня самотен автор ще продължава да ми звъни в 10 вечерта, за да ме пита кога ще се  появя на скайпа, да си поговорим за бъдещия му роман. Никога няма да се появя. Телефонът на доверието е на друг номер. Затова, моля ви, не ми пишете по мейл, фейсбук и къде ли не - „Богданов, ти защо си ме блокирал в скайпа!" /и как си го позволяваш, такива интересни писма идват/. Явно е имало защо. Но ако това продължава ще има банове не само в скайпа.

Буквите е литературен сайт и нивото на разговорите в него ще бъде нивото зададено от Администрацията му, а не нивото на което си говорите с комшийките на пейката под блока.

И още нещо, следващият който се обади на мен или на някой от екипа и започне да дава наставления какви отзиви трябвало да се пишат и как да се работи по сайта, ще получи пълното право да го прави доживот по всички останали сайтове. Подобни коментари, и то много внимателни мога да си позволявам само аз като собственик!

Прочетена от 498

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси