Гайтани вежди, снага топола

 

Очаквам  пролетта да прегърне Душата ми и вече нямам търпение  тя да се върне. Зимата изпива усмивките на вдъхновението и надеждите, проблемите сякаш нямат край и  всеки следващ студен и мрачен ден е като олово сред тежката присъда на зимата в природата и сърцето.

Най-смелите, първите кокичета, безстрашно застанаха на пост и очакват сбогуването със студа.  А  тази  непослушна Пролет ще дойде с красотата на слънцето,  пъстротата  на цветята и вълшебството на онова влюбване, което дори не е насочено към конкретен човек, а към света, който изведнъж става  по-светъл и  по-добър.

Надеждата, че точно тази пролет вдъхновението ще даде криле на перото, именно тази пролет ще дочакаш да чуеш неизказаните думи от любов, ще напишеш онова стихотворение, което  от месеци сънува Душата ти, ще  докоснеш ново начало...

Ти имаш нужда  от очакването - да провериш за пореден път силата на своята упоритост,  жизненост и талант. Да се увериш, че  продължаваш независимо от всичко. Да си докажеш, че очакванията се сбъдват, че чудесата се повтарят  и има смисъл да вярваш.

В очакване на пролетта разтвори прозорците на Душата и пусни всички  зимни мрачни мисли да отлетят. Позволи музиката на пристъпващото с котешки лапички слънце да танцува на дансинга на сърцето ти.

И вярвай - дългото  очакване има смисъл, защото Пролетта винаги идва,  когато сърцето ни е готово да я приеме!

 

Прочетена от 417

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси