Тези дни с един от топ-тролите в блога ми си разменихме няколко "високоинтелектуални" реплики. Още като видях никнейма му, сериозно се настроих да бъда несериозен и малко съм прекалил. Освен него, подцених и себе си, и най-вече една доста интересна фраза, над която малко повече трябваше да се замисля, преди да отговарям. Той ми рече, че авторът и само авторът избира героя си. Стори ми се чиста истина и се съгласих, казвайки, че обратното е абсурдно и сериозно канейки се да поразмисля над фантастичен сюжет, маниер: "обърнати проекции", в който героят да избира своя автор. От сюжета няма да се откажа, но съвсем малко ми трябваше, за да се досетя, че това - героят да избира автора си, не е толкова налудничаво, колкото дете да избира родителите си. Чел съм и за такава теория - в бестселър, който трябваше да имитира книга по приложна психология. Но освен да ме вдъхнови за сюжети и да въздъхна: "Господи! Господи... колко мъка!", друга адекватна реакция не можех и да имам. Та в първия момент точно на това ми заприлича мисълта герой да избира автора си.
Все пак авторът е твореца, нещо като божество над сюжетната условност. Героят е неговия Адам, неговия Давид, макар да има донякъде свободната си воля, или поне в добрите произведения. Но дори и в най-добрите, изглежда, че над неговата воля е тази на автора, който в крайна сметка е решил да пише за него от богатата база възможности. Но излезем ли от този ред на мисли, нещата придобиват друг смисъл.
Буковски ли е избрал Чинаски или Чинаски - Буковски? И кой кого е създал?
Същото важи, например, за Джек Лондон и силния мъж, неизбежен във всичко, написано от него.
Чинаски е необходимост, той е празнота, която трябва да се запълни. Той е идея, която се чувства, липсва, за да изглежда литературата близка до живота на хилядите подобия на Чинаски, които живеят объркано, псуват, пият, без да вярват, търсят своето щастие, отнасят се критично към всичко, с насмешка над себе си не вярват в утрешния ден... И напук, че няма защо, обичат безумно живота.
Чинаски е познание, за което няма кой друг да пише освен самият... Чинаски. Колкото и да е далеч от културата, призната като такава, той се превръща в част от нея. И понеже не може да разчита на друг, сам хваща перото чрез един от многобройните си представители - Буковски. Чинаски е начин на живот, но и откритие, на което му е било времето и именно Чинаски прави от Буковски - Буковски, а самият Буковски е нямал голяма възможност да избере между Чинаски и друго.
Същото важи и за другия пример. Силният мъж е избрал Джек Лондон да пише за него - като познаващ го, като един от образите му. Друг автор не би се справил, а Джек Лондон, макар и умел в създаването на персонажи и в избора на героите си, без този нямаше да е това, което е.
Когато героят избира автора си, това е съдбовност. Назрял е моментът да има такъв герой, а това определя и да има такъв автор.
И ако Господ на небесата, според христианската догматика, е творец, който е цялостен и завършен без своите герои - нас, същото не се отнася за авторите - често именно героят ги прави цялостни и завършени. Неговото желание ги е определило какво да бъдат, а те са негови отражения в реалния свят, извън сюжетната условност, в която са го описали.
Прочетена от 343