Наскоро изригването на един вулкан преобърна представите ни за технологичната мощ над природата. Необходимо ни беше малко приземяване. Известно отрезняване от интелектуалното високомерие, за да си припомним, че над капризите на Гея все още нямаме власт, дори когато, отлепени от нея, се реем в небесата. Тези небеса са също нейни. Не на рожбите на интелекта, нарцистично ваещ апотеози. Не на силата на човешкия дух или воля за власт. Не на гениалната искра, която направи разстоянията да изглеждат малки и ускори необходимостта от скорост на рeшенията. Все още природата разполага както с убежището ни, така и с висините ни. Висините като пространствено измерение, в които летим, за да се придвижим по-бързо. И висините на духа, които автоматично, без да се замислим, възприемаме като морални висини, въпреки, че моралът е само една от съставките на атмосферата им. А точно тези висини са направили възможен и полета в първите гореспоменати: пространствените. И май леко сме замаяни от реенето си из тях. И от време на време трябва да кацаме, че да останем с всичкия си.
Масовото съзнание, разбира се, свързва изригването на вулкана с наближаването на апокалипсиса, с края на планетата - това са най-първосигналните състояния при всяко бедствие за хората, а не е далече от ума, че вулканичната активност е добър признак. Признак, че планетата е млада, и колкото е по-голяма активността, толкова е по-млада планетата. Друг е въпросът дали не е твърде млада, за да разреши живот по себе си. Щом вече го е разрешила, значи не е чак толкова млада, но щом бълва вулканите си, е толкова млада, че разполага с живот, умопомрачителен за представите ни, свързани с краткото ни съществуване на нея.
Друго е тревожното. Макар толкова млада, тя не изглежда никак, никак млада. Повехнала е преждевременно и това не е станало без наше участие. Напротив. Като млада майка, обсебена от любовта на децата си. И ако настъпи апокалипсиса, изглежда, причината няма да е естествената й възраст, а придобитите болести от порочното ни съществуване. На нас, нейните рожби.
Спомням си един хижар край връх Синаница, той обясни на децата, които хвърляха камъни в езерцето, че ако всеки, който мине покрай това езерце, хвърли по един камък, езерцето няма да го има след десет хиляди години. Каза го с достатъчно убедителен тон и децата разбраха, че и след десет хиляди години очи като техните ще се нуждаят от това езерце.
Бях един от всички онези, които излетяха, преди изригването на вулкана да затвори въздушните пътища, дойдох си навреме у дома. Предишния ден, по ирония на съдбата, в офиса на един от евродепутатите ни в Брюксел негова асистентка ме попита колко книги имам. Няколко секунди ми трябваха, за да не объркам числото или да не кажа нещо подвеждащо. За максимална яснота казах: "единадесет, с двете електронни". "Значи единадесет." - отвърна тя, подчертавайки, че според нея разлика няма и не бива да се прави. Колкото и да ми е горчиво обаче, аз си я правя. Не защото намирам сериозна разлика, а защото разлика има все още - в общественото отношение, към електронното и хартиеното издание. Поне у нас. Естествено, разговорът се завъртя около въпроса защо не издавам само електронно. Максимално лаконично, защото ми е много криво, отговорих, че все още не сме достатъчно зрели, за да приемем електронното издание в пълната му сериозност. А тя е същата като на книжното. И все още дори фенове - като мен, на електронните издания и природата, сме длъжни към текста, труда и вдъхновението си, да го обличаме и в хартия.
А какво означава това?
Отсечени гори. Оловни емисии във въздуха заради употребата на мастилото.
Приятно е да ти мирише на хартия, да разгръщаш книгата в леглото, да ти пълни библиотеката. Създава неповторимо усещане. Вълшебно. Но всяка хартиена книга е като едно хвърлено камъче в онова високопланинско езеро. Докато читателите се нуждаят и искат хартията, ще се издава и на хартия, защото читателят осмисля живота на автора. Но призовавам своите читатели, а Бога ми, има защо: електронното издание с почти нищо не отстъпва на хартиеното, а малкият лукс на хартията допринася младата ни земя да изглежда преждевременно остаряла.
Прочетена от 393