България е страна на парадоксите.„Листопадът" у нас започна още в началото на лятото. Есен е. Листопадът тече вече втори сезон. Ронят се листа и турски сериали. И макар, че доста хора се ядосват на този повсеместен „листоупад", явно публиката, на сапунки е доста многобройна или пък „серийната турска културна инвазия" е пуснала дълбоки финансови корени у нас.
В по-локален план и в нашия сайт есента дойде някак неусетно. След много „чаши свобода", „стъпките на лятото" стигнаха края си... Бавно и сигурно, лятната тема отстъпи място на друг много по-зрял творчески конкурс: „Търся издател" е една уникална инициатива. Последната годишна реколта се прибира наесен. Нека тази есен преброим истинските творчески плодове в кошниците си. А по време на криза тези плодове са по-зрели и по-многобройни...
И къде ли не е криза?....
Кризата отдавна е захапала различни сектори и ресори. 15 септември чука на вратата на хиляди българи. Но най вече на вратата на образователната ни система. Нека не се заблуждаваме, че там всичко е наред. Реформите отново текат някак централизирано „ретро". Копират се модели, после се прилагат частично. Стартират реформи, а някак все си стоим нереформирани. Държавното образование все още е доста централизирано, независимо от делегираните бюджети.
Тази година стартират два образователни проекта. Задължително Предучилищно образование на 5-годишните и система за кредитиране на висшето образование. Наливат се човешки ресурси и пари в два образователни сектора. Време беше за тези промени от много време. Добре е когато има добра централизирана държавна политика в една система. И все пак. Това някак напомня носталгичните стандарти „Стара планина." Хората не са 100 % чисто месо. Трябва да се толерират паралелно и други частни инциативи и образователни модели. Нещо, което някак липсава у нас: Говоря за паралелни образователно-възпитателни модели и експериментални практики, навлизане на частния бизнес във финансирането на средното и висшето образование.
Есен е...! Децата май мислят с носталгия за училището. Вече забелязват своите учители по улиците и ги поздравяват. Родителите - също. Криза е, но българинът продължава да дава мило и драго за образованието на децата си. Особено на есен: На есен с песен!
Прочетена от 340