Когато колонката излезе, премиерата ще е минала, но засега все още ми предстои.
Вълнувам се, разбира се. Тихо, но се вълнувам. Нищо, че премиерите в живота ми са може би трицифрено число. Няма как - и да не искам, припомням си неща - дребни, съществени и маловажни детайли от преди, по време на премиерите и след тях.
Идва ми наум една лична бележка, писана от безспорен ерудит с афинитет към изкуството, читател от женски пол, криещ по една или друга причина действителната си самоличност и ползващ сравнително добре познат в българското блогово пространство никнейм. След една от премиерите тя ме попита:
"Има ли нужда истинското изкуство от подобни събития?"
Спомням си, че разменихме доста бележки. Не че остана доволна от отговорите ми. Не че и аз разбрах всичко, което имаше предвид с думите: "според мен за изкуството трябва нещо далеч по-колосално". Но разговорът не беше неприятен, въпреки че когато става въпрос за изкуство, мразя празнодумието, каквото и двамата проявихме. Защото говорихме с дни, а целият разговор можеше да се обобщи с думите: "Книгата има нужда от премиера така, както човек - от празнуване на рождения си ден."
С празник или без празник, фактът е налице. Отбелязването му има някакво значение в живота, за да остане традицията от дълбока древност до днес. И както причините да се празнува рожден ден могат да бъдат различни - семейна сбирка, равносметка с приятели, светско събитие, дразнене на комшии и "тропане на хорце "да се пукат душманите", почит пред висшата сила, дала ни шанса да ни има, създаване на нови контакти, повод за поредното напиване и излагация, споделяне на радост и така нататък - причините са безброй, така и самата книга, не толкова авторът, има нужда от премиерите си, и то поради не по-малко причини.
Разбира се, на първо място веднага се сещаме за рекламата. И тя е много, много важна. Но не е единствената, нито винаги е водещата причина.
Сещаме се за живия контакт с читателите - нали те са част от нас, част от силата, която ни е крепяла, за да създадем книгата. Но също не е единствената, нито винаги е водещата.
Това е просто празник, отбелязващ край на един и началото на друг етап. Празник с хилядите си нюанси на настроения и очаквания. Празник - подчертавам - за книгата, а за автора тя е работа, при това задължителна. Всеки може да се сети за кратки и не винаги значителни епизоди в американските филми, в които героят - писател, понякога и автор на бестселъри, се среща в някоя книжарница с десетина, че и по-малко читатели, или пък стои зад щанда и сам продава книгата си с автограф. И става въпрос за страната с водеща културна индустрия, разполагаща с безброй средства за разпространение на едно издание.
Защо му е на автора да се занимава с нещо подобно?
Защото това е ритуал. Премиерата и автографите са ритуал, важен и много въздействащ.
Може да се разтълкува с няколко изречения:
Авторът е посредник между своята идея и читателите си. Първият посредник. И на премиерата тялото му изпълнява ролята на духа, който преди това е писал книгата. Той подава лично на читателя си, в ръката му, своето послание. Живият контакт подсилва усещането за по-важния контакт, който чрез книгата ще осъществят.
Прочетена от 1146