Гайтани вежди, снага топола

Имаме си криза - защо ни е образование?

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Били са черни, робски времена. Народът е превивал гръб под турския камшик.

Странно защо, точно от тези времена ни е останал израза - къща като прогимназия.

Най-голямата къща в селото не била чорбаджийската, а било училището. И селото се е управлявало от кмета, даскала и попа /в тоя ред/.  Защото гладният, неграмотен и поробен народ е знаел едно - без просвещение - няма свобода. И е давал мило и драго да изучи децата си -  в повечето случаи в чужбина.

Сега са „други времена и друг простора". Уж сме свободни, а членуваме във всякакви съюзи. Почти не остана наша армия за хранене, но храним доста чужда.

В тия времена образован народ не трябва на никого. Образованите хора мислят, задават неприятни въпроси, пък и искат отговори. Я си спомнете 1989 г., кой поведе тълпите /не Левски Спартак - той е от друг филм/.

Затова бавно и планомерно се разбива образователната система в България. Разбива се дотам, че вчера ЕС предупреди - след десет години работниците ви ще са неграмотни!

През всичкото това време, като червена нишка в историята, стои бедната, но горда фигура на българския учител. Израснал съм  в бедно учителско семейство и познавам нещата от първа ръка.Бях беден, но за сметка на това известен, защото родителите ми преподаваха на най-големите хулигани в града.

Въпреки, че професията последно време съвсем западна, въпреки че отдавна не е престижна и че се превърна в пристан на некадърници, все още има ония светли и по възрожденски идеалистични учители, заради които децата ходят с големите букети в днешния ден.

В този сайт има ужасно много учители - настоящи и бивши. Явно е, защото тук сме се събрали само добри хора.

Честит празник на всички и нека утре едва донесете до вкъщи букетите, които ще ви подарят.

Защото не се гаси туй, което не гасне! Все пак Христо и Евлоги Георгиеви са останали в паметта ни, не с купищата пари, които са имали, а с университета който са построили.

 

Прочетена от 877

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси