Проклятието „Втора книга“

Иван Богданов

Това проклятие е много известно в музикалната индустрия, като често след втория албум повечето групи престават да съществуват. В литературата не е чак толкова крайно, но втората книга е оня вододел, след който се разбира дали от вас ще стане писател или ще си останете обикновен графоман, независимо дали ще издадете още 20-30-60 книги. Това е особено показателно за книги, които са сборни – било стихосбирки или сборник разкази.

Защо е толкова важна втората книга?

Ще разгледам нещата в литературен и в търговски аспект:

  1. В литературен аспект втората книга трябва да покаже израстването на автора.

Как се прави първа стихосбирка?

Авторът пише няколко години стихове, пуска ги из интернет/фейсбук, придобива популярност, започват да се появяват коментари – „Хайде, чакаме книга“ и прочее. В един момент той се решава, събира произведения и издава книга. Най-често финансирана от него, но ако е събрал достатъчно фенове е лесно да се намери и издателство. На първа книга, както и на прохождащо дете, се прощават много недостатъци.

Какво става след това. Първата книга се продава/подарява бързо, причините ще опиша по-долу, авторът придобива самочувствие и решава след определен период от време, най-често година да издаде втора книга.

За този период, повечето автори са подобрили стила си на писане, но най-често, особено стихотворенията разглеждат едни и същи теми с предната книга, а и в повечето случаи липсва жар, който е имало в първите, макар и несъвършени стихотворения. Да не говорим, че вероятно авторът следвайки спецификите на социалните мрежи е започнал да пише и публикува всеки ден „за да не го забравят“. Има и други специфики, но са малко авторите, които наистина правят качествен скок във втората си книга. Повечето са на принципа – насъбраха се едни стихотворения, време е да ги издам.

  1. Търговски аспект

Тук нещата са още по-интересни. Въпреки представите на авторите, първите книги се купуват в приятелско-роднински кръг. И то не толкова заради съдържанието им, а за да се подкрепи „нашият човек“. В повечето случаи не се четат, авторът като пита след време – „И какво е мнението?“ обикновено отговарят – „Ами, то сега нямаме време за книги…“

Когато се издаде втора книга, той се надява на още по-големи продажби, като вика – „Всички, които купиха първата, ще я вземат, а и още колко нови фенове имам!“. Резултатът обикновено е печален, защото родата особено няма желание за новата книга, тъй като не е прочел предната.

Има и много други проблеми, но те са си вътрешнобраншови.

Това, което се опитвам да ви кажа, че не можете да се надявате без усилена работа по изграждането на имидж в периода между двете книги да се надявате на някакъв сериозен успех.

Из "Пътят на книгата", част 2


С книгоиздаване се занимавам от 1992 г. През 1999 г, заедно с група приятели основахме „Словото“. През 2001-а година стартирах сайта „Буквите“ - първият литературен сайт, позволяващ самопубликуване на авторите.
През 2003-та издадохме първата книга на български автор и за 17 години издадохме над 1000 книги, направихме множество турнета.
Вероятно тези статии няма да отговорят на всичките Ви въпроси. А най-вероятно ще създадат много други, свързани с подробности за всяка отделна стъпка по дългия „Път на книгата“. Постарал съм се да бягам от готови рецепти, тъй като нещата за всяка книга, автор или издателство са строго индивидуални. А и няма универсален път – едни автори биха действали по един начин, други – по друг.
Важното е да се разбере, че „Мечтите изискват много труд“ и Вашата книга няма да се продаде сама, само с появяването ѝ в книжарниците.

 


2021-06-04 | Прочетена: 106