За някои думата „отличник" в училище е натоварена с негативизъм. Отличниците са натегачи, бележкари, зубрачи, нещастници, конформисти. Те нямат собствен живот и собствено мислене, защото по цял ден се занимават само с учене и с нищо друго. За дванадесет години типът „отличник" се е деформирал до степен неспособен да се социализира в друго едно място - обществото, защото единственото, което умее е да учи.
Надявам се, че тази тъжна и жалка картина е може би вече минало. Днешните отличници са доста различни. Всъщност всеки може да стане такъв, без да изпада в крайности, стига да следва определени правила и си поставя малки, постижими за изпълнение, цели. Така мотивацията винаги ще е на лице. Всяка сложна задача, може да бъде разложена на няколко по-малки и по-лесни действия - принцип от математиката.
Днес, обаче най-важната цел, която училището си поставя е да научи децата как да учат. Съвремените технологии се развиват бързо и ако някой иска да бъде винаги в крак, трябва да се научи, че за ученето, възраст няма, че то не е срамна работа, а необходимост.
Да се научиш да учиш обаче не е лесно. Най-вече, защото хората са различни и трудно могат да бъдат вкарани в общата рамка. Всеки изработва свой собствен начин, съобразно индивидуалните си характеристики. С риск да стана скучна, ще продължа, че към всеки е нужен личностен подход, затова и ролята на учителя е освен образователна и възпитателна - също и творческа.
Навярно най-важната стъпка в този процес е да превърнем ученето в удоволствие. Дали е възможно? По какъв начин може да се постигне това?
Отново се връщаме на термина „отличник". Може би за много родители това е една болна тема. Защо моето дете е или не е?
А всъщност би трябвало да бъде: С цената на какво моето дете постига това, което е? Кое е най-добро за него? Какво може? Какво знае? Какво още му трябва? Как да намери своята най-лесна пътека в сложния свят около него?
Е, учебната година започна. Нека ученето не е самоцел, а смисъл и удоволствие. Необходимост.
На добър час!
Прочетена от 489