Гайтани вежди, снага топола

Конкурсът "Търся издател!" или... пред матовото тройно огледало

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

В последната си колонка Иван Богданов (http://www.knigite.bg/colon_new.php?id=551) написа откровено много истини, някои от които много хора съзнателно избягват, защото са по-удобни утехите сред интелектуалните съновидения, пред приемането на някои сурови реалности. Вдъхновен от прочетеното, импулсивно написах част от онези размишления, които напоследък, провокирани от конкурса, са ме обзели, а те са малко от всичко онова, което може да се извлече като изводи.

 

Хубаво е пишещият да разбере мястото си в широката реалност, за да не си прави излишни илюзии и за малко да отрезнее от себе си.

 

1. Един от многото съм.

2. Идеалистичните клишета са най-лесният начин за самооправдание на неуспех. И за гледане от високо на неуспелия. И двете - еднакво порочни.

3. Писането е демон, ангел, желание, ярост, любов. Реализацията е работа.

4. Не е срамно да се реализираш. Тъжно е, когато нямаш шансове, но с много тъжене няма и да ги имаш.

5. Талантът е фактор, но не и единствено определящ мястото ти в живота. И е редно да се примириш с това.

6. С лакти и нокти няма да станеш по-талантлив, но пък без твърда гърбина, необходима във всяко друго поприще в живота, малко е съмнително, че ще успееш, дори и да имаш талант. Погледни 1.

7. С лакти и нокти, ако нямаш талант, ще станеш за смях. Но ако не умееш да понасяш ударите на тези, които ги ползват, пак ще станеш за смях.

8. Не познавам и един бездарник, умрял от успеха си. Сигурно не познавате и вие. Обаче познавам много талантливи, но скромни автори (при това никой от тях не е призовавал към излишна скромност, защото към нея призовават точно такива, на които липсва), които са си умрели от неуспехите. Сигурно познавате такива и вие.

 

Някой ден конкурсът "Търся издател!" e много вероятно да бъде наречен от свой изследовател, трепетно и емоционално "най-изисканата философска шега в историята на българската литература; най-голямата провокация в мисленето на няколко поколения; най-голямото изпитание за всичко, което знаем, приели сме за безсъмнено правилно и вярно или погрешно и невярно за писането, издаването, живота на книгата и четенето."

 

Твърде много истини ни откри. За повечето от тях дори не сме подготвени. Тепърва ще ги разбираме, анализираме, ще ни се изясняват с времето.

 

"Търся издател!" е хрумване, което се оказа гениално. Защото това е огледалото, тройното огледало на съвременната книга, която като онзи клоун от онзи хит сега е без  грим, с истинското си лице.

 

А кои са трите отражения на едно четиво? Анфасът е без съмнение авторът, а двата полупрофила - издател и читател. Като всяко гениално хрумване, и това в основата си е удивително просто и близко до ума. Инициаторите на конкурса просто са обърнали проекциите. И тук е и шегата, и философията.

 

Дава се на читателя правото да бъде издател, а издателят застава на мястото на читател. За да се оцени диалектично произведението, за да се види как е от другата страна и да се създаде единството в противоположностите на едно оценяване, от което съвременната литература има нужда, защото ценностите в действителността ни, не само в литературата, а изобщо днес, са пълен хаос.

 

До сега издателят е предлагал на читателя четиво. Сега читателят предлага четивото на издателя. И тази размяна почти не се усети. Масово изобщо не се усети. Забелязали сме я няколко автори и - няма начин - самите издатели. Защо? Защото издателят винаги се е опитвал да отгатне това, което би му препоръчал  читателя. Защото от това зависи пазарът! Само че сега нещата, поставени пряко, се виждат далеч по-ясно. Освен да се напише книга, трябва да се потърси читателя, ако трябва - и да се създаде. Той трябва да е част от писателя още когато авторът пише книгата. Ако сред целите на автора е и успеха на книгата, а освен за самия автор, и за литературата е полезно тази цел никога да не отсъства. Защото тя е сред основите на отговорността на самия автор.

 

Конкурсът постави на дневен ред и друг наболял въпрос. За мястото на българската книга в нашата реалност. Самият бум, който - да си призная, даже за мен беше неочакван (макар че не бях скептичен, напротив), доказа, че българската книга има място в българската реалност. Само че българската реалност знае малко за българската книга. И този, който не знае, е читателят, не издателят. Защото явно авторите се стремим към издаването на книгите си. И непрестанно, и без конкурси търсим издатели. И обикновено не откриваме. Ето, че и потърсили читател, попаднахме на противоречиви резултати. И тук не качеството на предлаганото четиво е решаващо. Решаващ беше начинът по който го предложихме, по който предложихме самите себе си.

 

Една колонка няма да ми е достатъчна, ще продължа и следващата седмица. Още, още се надявам, още имам шанс, няколко гласа ми трябват, за да бъде романът ми "Убийство в социалната мрежа" сред тези, които читателят е решил да издаде. А ако това не се случи, трябва много, много ревизии да направя във визията си... Сега, пред матовото тройно огледало. 

Прочетена от 384

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси