Във връзка с събитията от последните дни и масовото самозабравяне на авторите имаше извънредно заседание на Общото събрание на Фондация „Буквите".
Тъй като всеки автор, който успяваше да задържи стъпката от първия куплет до началото на втория ми, разбиваше скайпа да пита - защо не сме го качили „на червените букви" и всъщност каква е тарифата за това, се взе решение тази система да се промени корено.
Пресяването на произведенията ще става на две нива и в „Ателието" ще се озовават само много качествени неща, ако и да е по две на месец.
Запазва се "Like" бутона, така че лесно можете да правите собствена класация на приятелски принцип.
Установи се и причината Богданов да спи лошо нощем - от лавиците в дома му греели непродадените звездни книги на авторите. Поне пестял електричество. Сега спешно си търси книгата на Латинка Златна, защото с енергията от нея можело да се захранва цяла пералня.
Опитвам се да се усмихна тъжно, но истината е по-лоша. Проблемът изобщо не е в хвърлените напразно пари и усилия. Нито в помръкналия ореол на Богданов след всяка подобна премиера и подсмихването на ГДТ (Гадна Дева Такава) - „Казах ти„.
Проблемите се, че авторът вместо да се научи да разнообразява стъпката си, се има за равен на Багряна, Габе и прочие. И от това губи литературата, защото тоя процес е маратон, а не спринт на къси разстояния. „Тя танцува само едно лято" беше хубав филм и, за жалост, тъжен спомен за доста имена в сайта, изгрели и залезли бързо на небосклона.
Но колонката трябваше да е за конкурса. Той дава някаква, макар и минимална надежда, че дори и да няма силна българска литература, то поне има няколко амбицирани автори, които се опитват.
Интересно е, че при близо 130 подадени произведения и над 10 000 гласувания, основните гласове са съсредоточени в първите десет произведения. Всъщност, поправят ме, 13% бил разкошен резултат, нормален такъв в сайта бил към 4-5%.
Днес ми е тъжен ден и се разприказвах. Печалната констатация е, че най-некадърните 10% от сайта създават 90% от проблемите в него. А това уморява. И всеки, дори малък, компромис към авторите в сайта създава проблеми, а не повишава нивото на литературата.
Защото всъщност това ще остане след години, а не кой, с коя, къде и как и...
Установяваме, че все повече се преориентираме към автори, желаещи да се занимават професионално с литература. Следващите месеци ще има все повече нови и нови възможности за тях.
А накрая нещо отдавна обещано - първа официална класация в конкурса „Търся издател" /неофициални си правите всеки ден/.
1. „Непоискано добро" - Валентина Добрева - 429 гласа /Тук се зададе сериозният въпрос за легитимността на участието - не само заради това, че са екип, а не отделен автор, а и заради това - има ли официални права г-жа Добрева да представлява всички автори/
2. „Черният ангел" - Иван Русланов - 414 гласа
3. „Марципаненият чехъл" - Ася Кулева - 375 гласа /един много силен старт - само за седмица/
4. „Слънчево събличане" - Илина Г. - 370 гласа /още един бърз старт - само за две седмици/
5. „Етика на разврата" - Иван Джолев - 356 гласа
6. „Алиса и петък вечер" - Деси Нико - 355 гласа
Останалите, колкото и тъжно да звучи, на този етап нямат реални шансове, освен ако не излезе някой нов фаворит.
Прочетена от 609
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.