Гайтани вежди, снага топола

За Етиката, колегиалността и обединението на силите

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

По цял свят има силни браншови съюзи. Фирми, силно конкурентни една на друга, се обединяват за общи действия с цел бъдещо развитие. И това работи добре!

Всъщност това е и първообраза на думата „Еснаф" придобила  доста изкривена представа днес

Тъкмо за изкривените представи исках да говоря.

От десет години съществуват Буквите, от близо 7-8 - Откровение, Хулите и разни други сайтове.

За целия този период така и не се събрахме да направим нещо общо.

Не, че няма проблеми за решаване, не че дори една проста координация би спестила доста плагиатстване и прочие...

И ако се приеме, че моята личност е пречката за съвместна работа с някой друг сайт, то защо те не направиха нещо помежду си. Реално единственото, което събира сайтовете е любимата игра на шефовете им - „Всички срещу Богданов".

Честно казано, свикнал съм отдавна на това, но напоследък нещата загрубяха.

Първо, някак си случайно, изчезна профилът  на Буквите в СтиховеБг, при условие, че те лично ме помолиха да го направя.

После Хипо започна да пише едни Отворени писма.

А от няколко дни съм баннат по Айпи адрес от Откровения и ми е абсолютно неясно защо.

Първо - аз ужасно рядко влизам там - може би не повече от веднъж седмично. Второ почти не съм се логвал, а някакви постинги практически не съм писал.

А и чисто технически това е безсмислено, тъй като подобни забрани се заобикалят за секунди със съвременните технически средства. Естествено, разбира се, никой не даде някакви обяснения, а запитването ми беше изтрито тихомълком от форума.

Цялата тази ситуация е типично потвърждение на принципа - „Слабият го бият всякак, силният - до смърт!".

Дами и господа, разбирам че книгата която подготвям ви е уплашила. Да, сложно е, когато се противопоставят думи срещу думи. Тогава натежават делата. Всъщност Коледният панаир на книгата наближава, а с него и премиерата на книгата ми.

Но въпросът не е в това. Отдавна няма борба за пространство между сайтовете, всеки си е взел някаква своя ниша и си се развива в нея. Да не говорим, че и всички автори пишат /и четат/ навсякъде. Само за пример - в последните ни конкурси спечелиха „отявлени откровеници".

Разберете, че всички тези сайтове са НУЖНИ на Буквите. Просто не мога да си представя какво би било, ако не съществуваха, а Буквите беше единствения сайт. Най-големият ни кошмар са онези седемнадесет дни през лятото на 2007-а, когато нямаше Хули

Злобата, страхът и завистта не са креативни фактори. Така няма да стигнем до никъде. Всъщност развитието през годините го показва. Което е лошо за Буквите.

Защото най-голямата ми мечта през всички тези години е появява на сериозна и креативна конкуренция.

А такава не идва и не идва.

Прочетена от 506

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси