Това е юбилейна колонка.
Реших, че на юбилея не вървят гръмотевици (Как се управлява без гръмотевици? - зачуди се Самият).
Всъщност, последно време около нас има поредица от добри новини, които не забелязваме.
Премина един успешен панаир - не толкова финансово (поне сме на нула тая година), колкото рекламно. Доста известни имена се спряха на щанда, установиха се много контакти, набелязаха се много бъдещи съвместни инициативи.
Издадохме и един красив, а и доста добре продаваем алманах „Любовна лирика". Реално основният тираж е изчерпан.
Приключихме и един доста успешен конкурс. Въпреки че беше уникален по рода си и се прави за първи път, резултатите бяха много положителни. Но за конкурса - в утрешната колонка. Чудя се само едно - защо след приключването на конкурса всички започнаха да обясняват как не се търсела така книга, не се гласувало така и прочие.
Навсякъде препоръчват да се четат дребните букви на договора. Тук много хора явно не са прочели и големите - всички тези неща ги пишеше изрично в условията на конкурса: и каква книга ще се търси, и как ще се търси, и как ще се гласува и прочие. Всъщност, конкурсът беше един умален вариант на реалността. Който се е поразходил по панаира, щеше да забележи, че се продаваха най-добре рекламираните, а не най-добрите книги.
С петте премиери на 20.12 сме на път да приключим една успешна година и аз спокойно да навърша 44.
Мислех да изнеса един кратък урок по приложна икономика на една самотна стара дама, която така и не прочете договора за издаване на книгата ѝ и не разбра официалното название на издателството ни. Но книгата ѝ стана бързо и качествено и се продаваше особено добре. Това не попречи на самотната дама да поиска да ѝ осчетоводим продажбите и да ѝ платим данъците. Както пише Алеко - „Имал си бол пари ..."
Единственото, което не успях да довърша в годишния си план, бяха „Хроники на Буквите". Но хубавите неща бавно стават и скоро ще имате възможност да държите книгата в ръце.
Остава ни последна година според календара на маите. Така че, ако не издадете книга сега, то кога - на 13.12.2012?
Прочетена от 425
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.