Понякога мечтите се сбъдват. Не, не точно по Коледа. Видях много сбъднати мечти доста преди да настъпи този светъл празник. Срещнах усмихнати лица, бърсах сълзи на радост, чух много топли думи. Тези хора са като мен... А каква съм аз?
Винаги съм знаела, че един ден ще се занимавам с книги. Беше красива детска мечта, която за добро или зло, днес става по някакъв начин реалност. Е, животът ми винаги е бил свързан с учене, с книги и учебници, професионално или любителски. Но от една година наистина правя нещо извън професията си, което ми харесва. Пиша поезия и проза, понякога кратки журналистически материали, правя рекламни и поетични клипове, пиша кратки публицистични материали (имам отскоро и своя рубрика, наречена „Гледни точки" в колонките на сайта „Буквите").
Всъщност всичко онова, за което някога съм мечтала започна с Буквите за мен и за много хора като мен.
Само след няколко дни 2010 ще е минало. Аз не зная какво ме очаква догодина, но за мен 2010 беше нещо добро. Срещнах един забележителен човек: Галена Воротинцева и нейната поезия. Имах възможността да работя с нея по първата й стихосбирка „Като Калина", а после заедно с нея и по моята собствена - „Глътка живот".
В тефтера на Нели от години стоеше записана една отложена мечта. Да напиша и издам книга. Естествено съзнавах, че това не е нещо просто и елементарно. Пишеш книга ако имаш какво да кажеш на хората. Преди години един канадец ми разказа за своите мечти. Искаше да посети подводния стъклен ръкав, който води в океанските дълбини до кораловите рифове на Нова Зеландия. Е, аз съм по-скромна в мечтите си... или всъщност по-взискателна. Мечтаех за издам своя роман "Гледни точки&Парадокси", а в крайна сметка се получи стихосбирка. Дали съм непоследователна? Не зная.... Оставих си отново една отложена мечта... нейде там, в тефтера на Нели.
Каква е моята равносметка за изминалата година? Имам какво да ви разкажа, наистина.
Днес пиша своята 31 колонка в рубриката „Гледни точки". Различният поглед към събитията, стана моя жизнена философия. И, макар че никога не съм се спирала в търсенето на своите житейски спирки от страната „Шантавелия', на дълбоко законспирираната G-точка в писането, през многото К-въпроси, покрай стените, които сами издигаме в живота си до препрочитането на забравените стари и нови книги.
Получих възможнмостта да публикувам свои разкази и стихове в Алманасите Поезия и Проза'2010, както и в малкия Алманах с Любовна лирика.
Сътрудничих в организирането и отразяването на един уникален по замисъл поетичен конкурс, интегриран в социалните мрежи: Първият Летен Фейсбук конкурс, за което съм много благодарна на Фондация „Буквите" и лично на г-н Богданов. В крайна сметка срещнах много мои виртуални приятели на живо.
Живите срещи в клуб „Приятели на книгата", при представянията, рециталите и тематичните срещи са онзи стимул между единомишленици и хора с общи интереси, които правят нещата наистина приятни.
"Nellnokiaslideshow" успя по някакъв начин да отрази много от нещата, за които ви разказах току що. Имаш възможността да правя не само рекламни клипове, но чрез тях, да се докосна до творчеството на много известни поети. На страницата ми във фесйбук, можете отново да ги видите.
И независимо, че изпитвам носталгия към старите хартиени книги, електронните - са бъдещето в книгоиздаването. Хартиеният мастодонт бавно си отива. Имах щастието да отразя в материалите си част от създаването на електронната библиотека на сайта с малкия „Галактически пътеводител" .
И не на последно място. Имах възможност да илюстрирам собствената си книга и да окажа съдействие в илюстрирането на други.
А сега сигурно трябва да започна с лошите неща. Една истинска равносметка би трябвало да бъде обективна. Но ще ви ги спестя.
Имах една мечта... Е, още я имам.
Прочетена от 438