Празниците идват и си отиват. Като годините и човешкия живот. Остават спомените, приятелите и сътвореното от човешкия ум и талант.
Коледните празници, пълни с топлина и светли пожелания, както винаги вдъхновиха много творци и в сайтовете се публикуваха и прочетоха прекрасни произведения.
Всяка нова година е заредена с безброй надежди и човешки желания. Милиони по света се надяват тя да бъде по-добра от предишната, или поне не по-лоша от изминалата.
Иска ми се през 2011 година да пожелая на всички Буквички освен традиционното много здраве, късмет, вдъхновение, и много обич към българската книга, защото е родена от любовта към българското в далечни векове. Изгаряна, отричана, защитавана, възхвалявана, унищожавана, укривана, и все пак възкръсваща след всеки погром.
Оцеляла до днес - мъченица и героиня. Носеща светлината на знанието, духа на българското, огъня на родолюбието, пъстротата на красотата и силата на идеите, въплътени в слово.
Какво дава тя на днешния българин? - Това, което е давала щедро и на всеки мислещ и чувстващ човек във времето - сила, вяра, мъдрост и надежда.
Защо си мислим, че днес нямаме нужда от нея, когато посредственост и бездуховност ни заливат, когато масовата култура възпитава децата ни в анти-ценности?
Тя е достойна за нашата любов. Но дали ние сме достойни за нея? Защото ако ние сме се отказвали от нея многократно, тя никога не се е отказвала от нас.
Обичайте българското писано слово и през 2011 година! То заслужава!
Прочетена от 409