Обществото на поетите e изпъстрено с многолики, шарени и много надарени личности. Особено сред онези, за които си спомняме чрез нашите неделни колонки. На днешната дата, ако човешкият живот беше толкова дълъг, колкото на отците в Библията, щеше да навърши 129г. един от познатите-непознати български поети - Теодор Василев Траянов. Изучаван в училище, по-скоро като споменаване, някъде сред другите символисти и забравян обикновено, след като се простим с училищната скамейка. Изкушените от лиричното слово продължават срещите си с него, но много по-често, четейки с очите на учителите си, и по-рядко със собствените си сърца. И така си остават тези наши поети - познати, но и непознати. Особено някои. И много рядко се замисляме, че те, освен поети, са били дишащи, живеещи и творящи личности със свои интереси и пристрастия. Споменът за тяхната телесно-човешка същност ни е интересен, но само ако е свързан с някоя пикантна любовно-еротична история. Но не такива истории обичам да разказвам аз. Моите истории са обикновено акцентирани върху древността, началото, връзката на индивида с рода и безсмъртието - чрез рода, чрез народа, чрез делата и оставените слова.
Теодор Траянов е роден на 30.01.1882г. в гр. Пазарджик. Неговият дядо, на когото е кръстен, Тодор Стефанов Траянов, е родом от Скопие. Роденият през 1831г. Тодор се занимавал с кожухарство, откъдето идва и прякорът му Кюркчията. Завършил местното училище, още в онези години той знаел, че успехът няма да те споходи, ако кротко и мирно си седиш в занаятчийницата и работиш от сутрин до мрак. Той обикалял съседните села и градища, за да предлага продуктите на труда си. Дори пътувал за панаира в Лайпциг, където предлагал кожухарските си изделия. Това се случвало, след като майсторът натоварвал стоката си на мулета, наемал въоръжен ексорт, най-често от пазачи албанци, и така, та чак до Лайпциг. Притежавал хубава къща, обличал се с „френски дрехи" и имал хубава жена - София Тодорчева. Пътуванията обогатявали не само джоба му, но и неговата библиотека. Той купувал религиозни книги, учебници, абонирал се за списания и вестници, излизали в Цариград и по Българско. Той бил и училищен настоятел, и читалищен работник, и защитник на българския език и култура, и радетел за независима Българска църква. Ненапразно един от близките му приятели бил и Кузман Шапкарев. Всичко това довело до заточването му в гр. Елбасан - Албания. След Руско-турската освободителна война Тодор се завърнал в родината си, за да се включи отново в борба - тази за освобождението на Македония.
Това е семейството, в което се ражда и възпитава и Васил Тодоров Траянов. Той завършва с отличие Свищовското училище, нищо че като баща си е роден в Скопие. След това се завръща в родния град и за две години е учител в скопското класно училище. След Освобождението на България се преселва в Пазарджик, където е назначен за съдебен следовател. Жени се за Елена Тодорова Лютова (родом от гр. Велес), която по това време е учителка в пазарджишкото класно училище. Завършила американския колеж в Цариград, девойката се отличава със своя силен интерес към изкуството и книгите. Ражда се и първият син на младата двойка - Тодор. Той имал интересно и динамично детство. Професията на баща му често ги принуждавала да се местят от град на град - Пловдив, Видин, Силистра, Трън, София, Сливен, Стара Загора... отново София... Делото, започнато от бащата, се продължава и от сина - семейната библиотека все повече се увеличава и обогатява. Четенето на книги и заниманията с музика се превръщат в трайна семейна традиция, която дава възможност на малкия Тодор да прояви своя интерес към историята и музиката, театъра и астрономията. И нещо, което се смята за рядко срещано - едновременно със силния си интерес към изкуството и литературата, малчуганът проявявал не по-малък интерес и страст и към природоматематическите науки. След като семейството трайно се заселва в столицата, юношата завършва Първа мъжка гимназия през 1899г., а през есента на същата година се записва във Физико-математическия факултет на Софийския университет. След една година заминава за Виена, за да учи архитектура. Но аз искам да се върна малко назад. По времето, когато бъдещият поет учи в Първа мъжка гимназия, нейн директор е Кунчо Кутинчев (най-силният български шахматист в края на ХIХ век). Любителите на шахматното изкуство добре знаят името му. Може би той е онзи, който не само запалва момчето по този спорт, но и го подготвя така, че, когато едва 16-годишен той се изправя срещу проф. Димитър Табаков, успява да постигне резултат 3:3. Двубоят между столичния ученик и професора бил следен с интерес в столицата. След като двамата си разменят по две победи и по две реми, единодушно се съгласяват на краен резултат 3:3. Това е първото официално шахматно състезание в България. Като студент във Виенската политехника Теодор Траянов изучава не една наука. В клубовете и кафенетата на австрийската столица се сражават прочутите световни шахматни гении Тартаковер, Рети, Шлехтер, Албин, Марко, Видмар. Според д-р Видмар младият българин завършва висше „виенска шахматна школа". Мечтае да бъде рицар на атаките, които води с изумителна вещина. Стреми се винаги към инициатива, към съдържателна борба и побеждава силни съперници. Българинът е отличен ученик на майсторите. Така с една диплома и с една завършена школа, от която не се раздават документи, Теодор Траянов се завръща в България. През 1907 г. в София, в кафене „Смолницки" се провежда първото неофициално републиканско първенство по шахмат. В състезанието участват шестима шахматисти: Кунчо Кутинчев, д-р Ребен, д-р Калина, Атанас Илиев, Б. Цонев и Теодор Траянов. Траянов печели турнира като побеждава във всички партии и в блинд сеанс. В онова време все още няма българска шахматна литература. За Теодор първото настолно четиво е руското списание "Нива", чийто пръв сътрудник на шахматната рубрика е легендарният руски майстор Михаил Чигорин.
Теодор Траянов, освен литературната си дейност, осъществява и богата обществена и дипломатическа такава. Участва във войните като доброволец, участва и в четата на Христо Чернопеев, но аз искам по-подробно да се спра на неговата шахматна дейност. „Истинският шахматен поет и апостол се казва Теодор Траянов, помни това!" - споделя Хоринек, според когото най-красивата игра на поета е с Пинкас, играна в София на 28.08.1922г.

Необикновената комбинация е препечатвана и днес в много издания по света. Тя е визитната картичка на поета шахматист. В една от най-известните руски книги за комбинации - "Последный шах" от Виктор Хенкин (1979) - творбата на Траянов е цитирана с подробен коментар. Тази комбинация е невиждана до момента! Жертвата на топ на полето "g7", в съчетание с последващите жертви на дама и офицер и прелестните матове с коня, са колкото сложни, толкова и оригинални. Това е първият български принос в съкровищницата на световния шахмат.
Неслучайно през 1931 г. на Учредителното събрание поетът е избран за председател на новоучредения Български шахматен съюз. Разнопосочните му занимания го отвеждат към една тема, с която по онова време малцина са имали смелостта да се захванат - темата за интуицията. Той е един от първите автори в света, който публикува задълбочени изследвания за тази непозната, отхвърляна и боготворена интуиция. Самият той принадлежи към школата на т.нар. „интуитивен шахмат" и раираното табло му дава немалко материал за наблюдение и изследвания. В статията си "Интуитивната шахматна игра" (в. "Шахмат, София, 11 ноември 1938) той пише: "Интуитивният шахмат - по богатство на идейни моменти, по стихийност на развитието и по красотата, която излъчва, напомня някоя героична балада, наситена с фантазия, напрежение, мистични устреми и воля за победа... За да бъдеш истински жрец на интуитивния шахмат, е нужно преди всичко вродено позиционно чувство за стратегия, тактика и красота, бързо преценяване на силите и точен усет за момента, в който чувството трябва да мине през разума и разумът - през чувството..."
Няколко месеца по-рано във вдъхновеното си слово пред Българския шахматен съюз поетът казва: "Шахматната игра е изкуство, пищна творба на въображението. Тя е отражение на идеи, комбинации и съчетания, които притежават собствен ритъм и своя своеобразна мелодия... Изкуството почва там, където има нещо ново, необикновено, един особен вътрешен знак, който учудва посветения... Всяка фигура на шахматната дъска може да се смята за един особен символ със своя собствена статика и динамика..."
Така, отдаден на науката, на поезията и шахмата, Теодор Траянов напуска този свят на 15.01.1945г. Стиховете му биват издавани в антологии и сборници, но това, което му носи наистина световна непреходна слава, са неговите изследвания и шахматните му успехи. Старите софиянци, онези, които играеха в Борисовата градина, поне преди няколко години, можеха да ви разкажат с трепет и за една, останала в паметта на всички, среща, проведена в София. Тази между Алехин и Теодор Траянов, завършила с реми. За любителите на изящното слово може би би било интересно да седнат пред шахматната дъска и да се потопят в омаята, която е мотивирала Теодор Траянов да изостави перото и да се отдаде на царицата, топа и царя... А за любителите на шахмата вярвам, че ще е удоволствие заедно с тези двама велики умове да разиграят следната партия:
Александър Алехин - Теодор Траянов
13.04.1936г. - София
1. e4 e5 2. Nf3 Nc6 3. Bc4 Nf6 4. Ng5 Bc5 5. Bxf7+ Ke7 6. Bd5 Rf8 7. O-O d6 8. Bxc6 bxc6 9. d3 Bg4 10. Nf3 Qe8 11. Be3 Bxe3 12. fxe3 Qg6 13. Nbd2 Rab8 14. b3 Be6 15. Qe1 Qh6 16. h3 Ke8 17. Nh4 Kd7 18. Rb1 g5 19. Nf5 Qg6 20. Nc4 g4 21. h4 g3 22. Rf3 Qh5 23. Rxg3 Ng4 24. Rf3 Bxf5 25. exf5 Rxf5 26. Qg3 Rxf3 27. gxf3 Rg8 28. Kh1 Nh6 29. Qh3+ Nf5 30. Rg1 Qxh4 31. Qxh4 Rxg1+ 32. Kxg1 Nxh4 33. Kf2 Nf5 34. b4 h5 35. c3 Ne7 36. e4 Ng6 37. d4 exd4 38. cxd4 h4 39. Ne3 Nf4 40. a3 Nd3+ 41. Ke2 Nf4+ 42. Kf2 Nd3+ 43. Ke2 Nf4+ 44. Kf2 Ѕ-Ѕ.
В периодичния печат Теодор Траянов е публикувал със следните псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.
Библиография
* Regina mortua. Стихотворения. 1909
* Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902-1909. 1912
* Български балади. 1921, 1995
* Песен на песните. 1923
* Романтични песни. 1926
* Освободеният човек. 1905-1911, 1929
* Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932
* Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез..., 1933
* Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез... 1934
* Едно, две, три... Стихове от... Пантеон. 1934
* Земя и дух. 1921-1926. Кн. 1. 1941
Прочетена от 1521