Гайтани вежди, снага топола

Поводът за тази колонка е един СМС, който ме събуди наскоро. Авторът обясняваше, че има ХХХ стихотворения, че е приятел на този и този и защо не го издам, тъй като той не можел да си го позволи.

Въпреки  че от години пиша статии по темата, установявам, че авторите имат някаква много идеализирана представа за книгоиздаването.

Те смятат, че трябва да дадат някакви стихове на издателя, а той набързо да се впрегне да направи от тях книга, да я издаде, да и направи пищна премиера и да даде на автора стотина бройки да раздава на приятели. Защото всъщност, като се говори за издаване на книга, авторите си представят точно това - как вадят една книжка, надписват я с един дълъг автограф и я подаряват на поредния фен.

Това всъщност никога не е било вярно. Дори и в ония соц години, когато властта даваше мило и драго за писателите само и само да си мълчат.

На първо място, когато се замислите за издаване, независимо на чии разноски, трябва да имате готов продукт - книга. Стотина стихотворения не са продукт, те са само тухлички. Тухлички, от които трябва да съградим сградата. Няма да влизам в подробности, че между  произведенията трябва да има логическа връзка, че книгата трябва да има основна идея и нещо, което да каже на читаателя, че трябва да се измислили и заглавие, което отговаря  на темата  и я подсилва (в този дух -„Стихове", „Искри от стихове", „Стихове от сърцето" и други подобни заглавия не са добра идея).

И тук стигаме до един основен въпрос - към кого е насочена вашата, книга? Кой ще е нейният купувач? Как да я оформим така, че да е по-привлекателна за потребителската група, към която е насочена?

 

Кой ще купи вашата книга?!!

Може би никога не сте си задавали този въпрос. Във вашите представи по-важното е да бъдете издаден, а продажбите са нещо, което интересува само издателите. Как може да смесваме високото изкуство с търговията?!

Вина затова, до голяма степен, има начинът на издаване на книги при социализма. Тогава СБП издаваше книгите „по заслуги", а не толкова по художествена стойност, и можеше да се чака с години, докато на някой млад автор му се издаде първа стихосбирка. За възвращаемост на инвестициите или поне за някакви продажби изобщо не се говореше - залежалите книги се даваха на вторични суровини.

Сега времената са други - има пазарна икономика. Всеки може да издаде книга /практически няма ограничения за жанр и съдържание/, но издателите се интересуват от възвращаемост. И колкото и странно да звучи това на повечето автори, ситуацията е такава - издателствата не са просветителски дружества и нямат такива задачи.

Ще завърша с едни думи, които повтарям многократно - писането е сакрално взаимодействие между автора и листа, книгоиздаването е бизнес!

Прочетена от 485

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси