Гайтани вежди, снага топола

За книгите на живота и пътя

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Ърнест Хемингуей започва "Острови на течението" в края на четиридесетте години и я пише до гибелта си, в началото на шестдесетте. Рей Бредбъри - същият, който иначе само за девет дни създава романа, превърнал се в истинска ценност за световната литература - "451 градуса по Фаренхайт", пише цели петдесет и пет години своята мечта: "От прахта родени". Идеята идва от младостта му, съзрява с него, с него навлиза в третата възраст, докато накрая малката по размер книга е завършена. Сигурен съм, че всеки от нас носи в себе си една такава книга, тя е като кръста. По-различна от всичко онова, което изписвайки можем да превъзмогнем и да оставим в миналото. Книгата на настоящето ни, която с нас съществува, с нас споделя сетивност, развива се ден след ден. Пише своите бележки с пръстите ни, забравя ги по рафтовете, част от пасажите си и персонажите си отстъпва на други наши книги, които са просто стъпала и мостове към нея. Книга, за която е много вероятно никой да не разбере, защото в повечето случаи остава незавършена, както остават десетки незавършени неща в живота ни. Тя е като най-далечната цел, но стремейки се към нея, постигаме толкова много цели, а някои от покорените върхове са дори по-високи от нея. Споменах "Острови на течението" - критиците са били доста разочаровани от нея, но ако я нямаше идеята за "Острови на течението", нямаше да я има и "Старецът и морето", която в началото Хемингуей е предвиждал като част от "Острови на течението". Нямаше да има и много други книги, които великият автор е писал, смятайки, че се подготвя за "по-значимата книга", но със заряда за нея, тъй като през цялото време е горял от желанието си да я напише. И тъй е създал не един, а десетки литературни шедьоври. Споменах и "От прахта родени" - в малката повест може да срещнете герои и сюжети от много от разказите на Бредбъри, това е идея, оказала влияние и върху други автори и произведения, включително и на всепознатите "Семейство Адамс". Преди да бъде завършена в тези петдесет и пет години живот като свободни идеи, тази отворена книга е постигнала много повече от момента, в който се е сбъднала и превърнала в пазарен факт и ново литературно събитие. Подобни произведения са като доказателство, че по-важен от самата цел е пътят към нея, а целта е толкова важна само и само защото желае този път към нея да бъде преминат. Щастлив съм, че имам не една, а поне десет такива книги. Наясно съм, че всички няма да успея да завърша. Живея обаче с мисълта, че това ще се случи, и докато пиша нещо друго, го пиша, сякаш градя стъпало, проправям пътека в гората или се лутам в онзи подземен лабиринт, подобен на аркадните игри, в който търся ключ за следващото ниво, и още малко, което ще даде кръв и сюжет за онези започнати отдавна книги. Приключението с и заслужава, а и това, което съм написал в пътуване към по-далечното, често ме удивява, не съм очаквал, че ще се получи ако не толкова добро, то поне толкова нужно и облекчаващо ме. Тези незавършени книги искат развитието ми, не желаят да се спра и ако някога все пак го направя, си спомням колко малко съм извървял, колко далечна е все още целта ми. Така по пътя откривам много книги, които не биха ми хрумнали и които не бих написал, а подобно пътуване е богатството на един живот.

 

И както за книгите, така и за живота. Трябва да имаме по-далечни цели, за да постигнем по-близките.

Прочетена от 386

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси