Гайтани вежди, снага топола

За раждането на историята

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

История се търси, но преди всичко тя те открива. Най-често живееш в нея, най-рядко с идея да я опишеш. Дишаш, мислиш за друго, обикновено се бориш с живота и докато се усетиш, неусетно си се превърнал в литературен герой. От плът и кръв си, боли те така, както и живеещия в съзнанието ти и чрез съзнанието ти художествен образ не го боли. Неговите болки чувстваме ние, читателите. Неговите наслади - също. И чрез нас, обвивайки се в нашата плът, живее и той. Това не се отнася за теб, когато преживяваш решителни мигове, когато битовото ти размишлява като мъдрец или се е превърнало в злодей, който се опитва да те смели; или, опиянен от любовна наслада, по-скоро сатир, отколкото човек, разкъсваш ципата на всичките си съзнателни ограничения, за да излезеш извън себе си, извън разрешеното и да превъзмогнеш определеното от личностните ти качества. Във всеки живот има такива моменти. Във всеки живот има история. И от всеки живот могат да се извлекат поне десет значими произведения. Дори от най-скучния. Но эа да се получи история, е необходимо и друго. Ловец. Умението да я подушиш, да тръгнеш по следите й, да се дебнете в дебрите на съзнателно и подсъзнателно поне няколко дни. Може да се изплъзне в гъсталаците от мисли и понятия това диво същество, то знае как да се прикрие и да те въвлече в такива затънтени места, в които да се изгубиш. Има какво да се разкаже и за тях дори без история. Може да се получи много красива книга само с описание на росата душа и капчиците, полепнали по листата вековна мъдрост. Шумовете от духовете на безсмъртните, стенанията на безпризорните души, неполучили заради греховния си живот покой след смъртта си . Само от размишления за съществуващото. Но липсва ли историята, изплъзнала ли ти се е, разбира се, няма да си доволен от лова. Дори постигнал повече, няма да е това, за което си тръгнал.

Уловиш ли я веднъж, ловецът вече не ти е нужен. Оттук - нататък е важен дипломатът - този, който знае езика на това диво същество, живеещо в дълбините на съзнанието, но знае и езика на битието. Той трябва да убеди историята да го последва, да се премени, за да изглежда тъй, че външният свят да я приеме в себе си, да я хареса. Историята обикновено е плаха, тя харесва света, в който живее. И не иска да се показва навън. От друга страна - твърде своенравна е. Тя държи да си остане такава, каквато е в дълбините на душевното ни царство. Тя живее с чувството, че е уникална, но трябва да си кажем, че колкото и уникална да е една история, като нея има ако не милиони, то поне стотици хиляди. Оттук - нататък е важен разказвачът, който трябва да е премени, използвайки ловко козметиката на думите. Трябва да я изрисува така, че да е забележима - привлекателна или скандална. Според целите.

Трябва да е запомняща се. Дори същата като другите, с нещо да се отличава. Но в никакъв случай гримът на езика не трябва да е толкова напластен, че да скрие напълно нейната природа, защото така няма да е никаква история.

И понеже е дълъг пътят от дълбините на съзнанието до панорамата на битието, необходимо е да знаеш защо си влязъл толкова навътре. На връщане ловецът в теб може да попадне на нови истории и увлечен от ловна страст, да се втурне след друга, да изпусне вече уловената. Често влизаме за една, излизаме със съвсем различна. Често обаче от богат улов оставаме без история.

 

Озаглавих колонката си „Раждането на историята" и ще оправдая заглавието.

Една история е родена едва когато излезе от дълбините на съзнанието. Иначе си остава живот в богатата ни природа. Свободен и далечен, слабо познат.

Прочетена от 334

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси