Пропих вино на стари години. Въпреки, че сме имали лозя откакто се помня и редовно съм участвал в процеса на събирането на грозде и правенето на вино, така и не разбирах защо хората пият тоя киселчак, който, за да става за пиене, се налага да го смесиш с жълта лимонада и да сложиш поне един лимон.
И така дълги години /нищо че живеех в Шумен - традиционен лозарски район/ докато не дойдох в София. Тук пих хърсовско вино, което се оказа много по-различно от всичко, което бях пил. И ми обясниха, че то правенето на виното е майсторлък, а не просто наливане на вода и захар, колкото поеме.
За какво пиша всичко това? Заради поредният автор, който е на мнение, че може сам да си направи книгата, предпечата и аз там само да я напечатам. В това няма нищо лошо - повечето хора умеят по няколко неща. Но програмата, която смята да използва за странициране на книгата - Корелдроу, а и доста особености в синтаксиса му, ми навяха оня дъх на кисело домашно вино.
Разбира се, може да не се окажа прав - има хора, на които всичко им се удава. Но точно както при виното - едни знаят как да режат пръчките и кога да копаят и пръскат лозето, а други - какви етикети трябва да има виното /нямате представа колко много изисквания има един обикновен винен етикет/ и как и на кои пазари да предлагат виното, за да се продава най-добре.
Пиша го това, най-вече заради битуващия мит, че виждате ли, сега всеки сам може да си направи книга и да си я предлага в нета. А „издателите - изденници" да мрат от глад. И докато с едната част съм много съгласен - че авторите могат да поемат до голяма част процеса на диалог с читателите си и на разпространение на книгата, то процесът на правене на една книга изобщо не е проста работа от типа - ей сега ще събера всички текстове и ще ги форматирам с Уърда.
Подробностите по правенето на една книга са много, учат се /освен в университета/ и в процеса на работа. Всъщност по това се отличават успешните от неуспешните издателства - по това колко добри книги правят.
И като кажете пак на висок глас - „Ами той кой купува български книги?" се замислете, че домашното вино върви само на пазара и в Оремага.
Прочетена от 631
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.