Следващите ми думи не се отнасят само за тези, които са приели художественото творчество като свое призвание и са му отдали изцяло дните си, че и сънищата си, сред целите си са го поставили като приоритетна и са съобразили изцяло другите страни на съществуването си с него. Отнасят се до всички - защото във всеки е заложена онази божествена искрица, онази същност на Твореца, която го кара да забелязва всичко видимо и невидимо. Която ни кара - най-малко за лична разтуха, да пишем или да рисуваме, да издълбаваме образи в дървото или да изписвам с бои яйца и коледни сладки. Да пеем или да свирим, да разиграваме сценки - ако не в театъра, то поне пред любимия или любимата, пред родители, приятели и близки. Да танцуваме или да мъдруваме - ако не пред огромна аудитория поклонници, то поне пред другари на чашка. Да рисуваме с грим лицата си или - ако нямаме друго, сами да се вкарваме във филм, чийто сценарий, без да осъзнаваме, сме написали: най-често битова комедийна драма, но също тъй нерядко любовно-еротична мелодрама със сложни геометрични и психологически фигури, а понякога дори в някой или друг трилър. Във всеки е заложено творческото желание и творческата възможност. И ако не й намери най-правилната изява, тя често се превръща в демон в живота му, който от творец го превръща в част от творбата на непознатото си желание. На помръкналата си - някога светла, необходимост.
Независимо с какво се занимава, колко тежък или скучен е животът му, какви изпитания има, добре е човек да отделя мъничко от себе си за своята дарба. И обикновено повечето несъзнателно го правят. Дотолкова са свикнали с него, че дори не му обръщат внимание, превърнало се е в част от живота им, без която част обликът им би изгубил част от себе си. Творчество се проявява в десетки, а може би стотици битови дейности: от ремонта на дома, през облеклото, външния вид на масата, че и вкуса на гозбата, подредбата на цветята и т.н., до общуването ни и държането ни на интимна и делова среща.
Общото между домакинята, рисуваща с канела фигурки върху млякото с ориз и нобеловия лауреат по литература е нуждата от необходимата среда. И свободата да избереш средата, която стимулира творческия ти акт.
Всички пишещи в един или друг период от живота си сме се сблъсквали с явното неразбиране или пълното отричане на това, което правим. Хората, които са ги проявявали, имат своето право да го направят. Но ние също си имаме своето да изберем среда, различна от тяхната: среда, която ни е полезна и на която можем да бъдем полезни. С онова заложено в нас различно начало, което ни прави нещо повече от биологични машини, изпълняващи волята на физиологичните си нужди и социално-икономическите условия, т.е. с дарбата, с творческата искра.
Нас, пишещите, един стимулира само с това, че ни чете. Друг с повече - с това, че ни помага да реализираме таланта си - издава ни, помага ни за разпространението. Друг е достатъчен само с това, че го има. Че е любопитен или вдъхновяващо красив. Че има интересни мисли или интересен живот. С това, че ни амбицира да виждаме явно по-доброто, което можем да се постигне в това, което правим и ни кара да бъдем по-добри, отколкото сме били до сега. И тъй мога да изреждам още и още, и още.
Но често средата е и осакатяваща. И като казвам "осакатяваща", имам предвид точно толкова нечовешки и зверски осакатяваща, колкото масовите ампутации на ръце и крака на мирни хора от хунтата и бунтовниците в Сиера Леоне в края на двадесети век например.
Много са спрелите да изявяват и развиват заложбите си или живеещите с чувството за вина, че правят най-доброто, което могат, а то е нищо, само защото не са избегнали средата и агресивното психологическо влияние на хора, враждебни към творческата им проява.
А това е осакатяване.
И ако в един сайт или "приятелски кръг" някой, независимо колко мъдър изглежда, започне да ви маха с пръст колко е зловредно писането ви, колко по-интересни и полезни неща има в живота; ако прояви "загриженост" към личния ви избор и се отнесе с най-святото във вас като с порок - а това често се случва, най-добре потърсете друга среда.
От подобни контакти нищо полезно не може да се очаква.
Прочетена от 408