Гайтани вежди, снага топола

В по-предишната колонка: "Творчество и Бог", в обратната връзка последва малък скандал. Приемам, че в стремежа си да бъда максимално точен, без да съм излишно обстоятелствен, не съм бил достатъчно ясен, което вероятно е пропуск от моя страна. Цитирам дословно изречението, предизвикало спонтанната реакция: "За Бога, твори!"

Явно беше прочетено като: "За Бога, пиши!". Нямах, и сега нямам предвид само писането. Ако чувстваш потребност, рисувай или свири. Прави мускули, съзерцавай, развивай своите способности. Така твориш себе си. Прави любов или дълбай камък. Защото това е подобието ни Божие - една съществена разлика между човека и скота, а и точно то е предпазило много хора от оскотяване.

Днес в голямата си част светът е апатичен. Често млади хора казват: "Защо ми е необходимо, нищо няма смисъл". Чувам и уморените думи на много изтерзани от живота, но според мен истински творци: "Вече не си заслужава!".

Казват го и си го мислят, докато творят. Друг е въпросът, че с моето или без моето: "За Бога, твори!", те пак биха творили. Но биха се чувствали по-самотни и по-неразбрани, което щеше да е измамно, защото аз поне ги разбирам.

Що се отнася до литературата, тя не е само писане и никъде не бих казал: "Пиши всеки ден!" - най-малко защото много преди мен автор, много по-голям от мен - Рей Бредбъри, се е обърнал с подобно послание към по-младите автори. А аз нямам покритието му да отправя подобни думи или да се опитам да ги опровергая. Единственото, което мога да направя, е да ги имам предвид и да се замисля над тях. Но за мен да твориш литература не е единствено да пишеш. И в никакъв случай не съм казал това. Да! Всъщност може и така да се каже, ако това е нещото, което можеш и обичаш да правиш, ако личната ти потребност го повелява. Но твоят начин може да бъде осмисляне, изследване на реалността, някоя наука, трупане на впечатления и още какво ли не. Това също си е част от творческия акт и ако такъв е начинът ти - за Бога, прави го!

"Аз живея добре, но трябва да пиша, защото не изписвам ли определено количество, не мога да се радвам на всичко останало" - това не са думи на неизвестен графоман, а на самия Ърнест Хемингуей от биографичния му роман "Зелените хълмове на Африка". Отнасят се и до мен и навярно до още милиони, по-малко или далеч по-талантливи от мен. Никой от нас не може да се сравни с великия майстор, но в тези му думи откриваме свое състояние. А и смисъла на своето творчество, който не е толкова написаното, колкото това, което сме сътворили, а писането е било средството да го постигнем. Писането е като дишането. Дишането само по себе си не е творчество, но без дишането творчеството е невъзможно. Твори своето щастие. Другото са просто различни средства. Самите коментари показаха негативната настройка, която имат част от съвременниците ни към творческото начало у човека, иначе не би била необходима тази колонка, тя би била съвсем излишна. И понеже тази негативна настройка и нежелание да бъде разбрано ясното не са само в коментари под мои текстове, но и в цялото ни съвремие, опитващо се да доведе живота ни до инертност и консумативност, а творческото начало у човека е не по-малко важно от биологичното, за да бъде човекът човек, отново ще заявя: "За Бога, твори!"

Прочетена от 1016

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси