"През есента на 1996 година с моя „Харли Дейвидсън" прекосих Съединените щати от Мейн до Калифорния, като се отбивах в различни книжарници, за да рекламирам романа си Безсъние. Беше страхотно пътуване."
Знаете ли чии са тези думи? И да не сте чели сборника „Всичко е съдбовно", от който е взет цитата, сигурно се досетихте, дори и да не сте пламенни любители на хорър трилъра. Защото е споменато заглавието на един славен (и с право) роман. Роман, който е достатъчен да осмисли цял един живот, дори авторът му да не е написал нищо друго, което си заслужава да се прочете. Но в случая не става въпрос за такъв автор. Говорим за самия Стивън Кинг.
Когато излиза „Безсъние", Стивън Кинг отдавна вече не е младият автор, който работи в пералня и пише върху гърба на бланките с неплатени сметки. Вече го харесват малки и големи по цял свят. Отдавна е най-богатият писател, а материалното му благосъстояние, пред което бледнее дори това на много холивудски звезди и звезди от рок сцената, е най-малкото. По-важното е, че е повлиял на цяла световна култура. Превърнал се е в школа за безброй автори, пишещи на всички езици, издавани и неиздавани, известни и по-малко известни. Почти няма негова творба, която да не е филмирана. И на колко житейски реализации е повлиял, няма кой да каже.
Вярно - според изискания български интернет критик може да мине и за графоман. Понеже творчеството му е колосално, а логиката на този тип родни интелектуалци - живеещи предимно във виртуалната среда, е, че „количествените натрупвания водят до (не)качествени изменения", а основна догма в догматичните им умове е, че щом е много, не е „стойностно". Но подобен автор, сигурен съм, може да преглътне подобни „сериозни резерви".
Друго обаче имах предвид, когато избрах този цитат.
Всъщност, струва ми се, че е ясно. Заслужава ли си изобщо да го коментирам?
Да, май си заслужава. Тук то не се разбира. Напротив, отхвърля се.
Инерция от „онова време" ли (тоталитарното)? Народопсихология ли? При това - закодирана дълбоко в гените ни. Кой знае? Важното е, че е факт. Който не само убива души и творчества, а и съсипва действителността ни, като започва от културата и влияе на цялото общонационалното мислене.
„Не е работа на писателя да рекламира творчеството си. Не бива дори да показва колко е доволен от творчеството си. Ако е хубаво - всички ще го признаят. Но дори тогава трябва да мълчи, да се крие, изобщо да не се чувства удовлетворен, а колкото може повече да се срамува. Защото иначе е нарцис, петел, самовлюбен и се мисли за не-знам-си-още-какво."
Вадена ми е душата само заради това, че съм казал, цитирам: „обичам своите читатели".
Обвиняван съм в нескромност само защото в една от колонките ("Творчество и име") защитих тезата, че когато авторът си създава име, това име вече не е само негово, то е и на творчеството му и той му е длъжен.
Да не говорим колко - от жестоки, по-жестоки, упреци получавах само защото съм публикувал всеки ден (и така съм се рекламирал)... на едно място, което ми писна вече „да рекламирам".
Но да оставим мен, проблемът е на всички.
Заблудите са създадени. Има ги и са масови. И са формирали едно обществено отношение, което отрича смисъла на много усилия, отрича и всепризнати практики по цял свят.
Заблуда 1: Нескромно е автор да говори за своя книга.
Заблуда 2: Писателят е длъжен да бъде скромен човек.
Заблуда 3: Само некадърните рекламират творчество.
Заблуда 4: Само неуспелите се рекламират сами, а за рекламата на успешните се грижат агентите.
Заблуда 5 (любимата ми): Писателят не е от този свят, той трябва да си витае в космоса и имагинерната си реалност. Не е за него да се показва в публичното пространство, то е на бигбрадъри и фолкфурии, ако е „стойностен", ние ще го открием сами. Как ли? Ами ще го открием.
Е, Стивън Кинг може да мине за нескромен в България, но е Писател. Истински.
Длъжен е да бъде скромен, но не е. Поне според представите ни тук.
Не е некадърен, но рекламира.
По времето на „Безсъние" е в апогея на славата си, има си агенти, пари, признание, но обикаля с „Харлей"-я си из Америка и ходи из книжарниците.
Стойностна е всяка негова книга, много по-стойностна от целия живот на критикарите, които съществуват сякаш само за да казват какъв трябвало и не трябвало да бъде писателят, а той пък не дочакал тяхната милост, за да бъде открит.
Тази година си имах причини да не участвам в конкурса „Търся издател", но подкрепям с две ръце инициативата и се радвам на всички, които участват. Е, на някои малко повече. Всичко си е субективно.
Но знам, че се сблъсквате с проблема, за който написах колонката. И когато някой умник ви каже нещо по повод на това, че се рекламирате сами, затворете очи и си представете Стивън Кинг с мотора си, по безкрайното шосе сред пустинята.
Спомнете си къде отива.
Прочетена от 1054