Гайтани вежди, снага топола

Защо няма нужда повечето хора да четат?

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Примирихме се, че сме различно богати, много трудно успяваме да се примирим, че сме различно умни /някои все още не успяват/, но никога няма да се примирим, че сме различно образовани!

      Защо им  е на всички да четат?

Масово последните години се говори как хората не купуват книги, не четат, затъпяват само с телевизия и прочие познати клишета. Но не знам дали някой си е задавал въпроса - Дали е нужно всичко хора да четат книги?

Не сме изживели още идеите на социализма, където всички трябваше да бъдем „много  странно" и „все по странно" развити личности. И оня повик на Ленин - „Да се учим, да се учим, да се учим".

Истината, обаче, е съвсем различна. Нуждата от масово образование се ражда с индустриалната революция. Машините изискват обучени работници. Преди това хилядолетия хората са си живеели много добре неграмотни. И въпреки, че са били силно религиозни, много малко хора са чели Светото писание. Даже напротив, смятало се е че това е вредно и то не е за всяка глава. Всъщност най-големия грях на Мартин Лутер не са онези 95 тезиса за реформиране на църквата /които са написани на латински/, а това че той превежда Библията на немски език и заедно с развитието на книгопечатането /Гутенберг съвсем наскоро е открил печатната преса/ тя става достъпна на всички.

Нуждата от масово образование развива и масовото книгопечатане. В общи линии, двете са взаимосвързани.

Всичко върви добре, до 70-те години на 20 век и развитието на така нареченото „масово производство". Навлизат не само автоматизирани, но направо автоматични и роботизирани производствени линии. Производственият процес е разделен на отделни операции и нуждата от висококвалифицирани кадри /извън стандартните 3-5% инженерен и управленчески персонал/ отпада. Нещо повече - образованието започва да пречи. Аз не съм специалист по трудова психология, но опитът, който имам, е показал, че хората трудно вършат работа, която е под нивото на образованието им. Само спомените ми от студентските бригади са достатъчни.

Накратко, ако сте се отегчили вече от дългото писане: По-голямата част от хората нямат нужда да четат. Четенето, развитието на ума им и кръгозора им, няма да доведат до никаква промяна на работното им място. Този извод, както и това, че 10% безработица е нужна за правилно функциониране на икономиката, ги приех много трудно.

Когато създадох Буквите, аз си мислех, че всички хора имат нужда от развитие и се опитвах да създам условия за това. Оказа се обаче, че много малка част от тях - прословутите 6-10% наистина имат такива нужди. Останалите си се чувстват добре така /както е известният принцип на Питър: Всеки израства до своята граница на некомпетентност/.

Когато обсъждах с приятели тази колонка, те ме предупредиха, че ще бъда силно неразбран. Свикнал съм последните 12 години да е така и това не ме плаши. Но защо все пак я написах?

Защото групата интелигенти, които са се формирали по социалните мрежи, медии и прочие места надигат от години вой как изпростява нацията. Това е така и е напълно вярно. И е следствие не само на съзнателните усилия на държавата да има по-послушни поданици, а най-вече на икономическия модел. И докато той не се промени, няма да се появи нужда от четене и образование. Затова всякакви ударни акции като „Голямото четене" и прочие могат да въздействат на не повече от 5-10% от населението и като цяло са тотално харчене на пари.

Цялата тази ситуация породи следния проблем: Продукцията на „художествено-творческата интелигенция" стана ненужна. Това първи го усетиха поп и други подобни естрадни изпълнители, които ограничиха изпълненията си до клубно ниво, тъй като потребителската група, която има интерес към такъв продукт, е в общи линии с подобни размери.

Такова е положението във всички останали изкуства - за високо интелектуални продукти пазара е много свит. Това за жалост се разбира много трудно от повечето творци, които са на мнение, че държавата /или някой друг/ трябва да дава пари, за да им осигури условия за творчество.

Но това ще го поясня в следващата колонка - Професия писател!

Забележка: В материала са ползвани разработки на Камелия Иванова

Прочетена от 919

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси