Гайтани вежди, снага топола

За екологията, ако електронният носител напълно замени хартиения

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

" - Страниците не са празни, а покрити с микротекст. Подай ми я. Ако натисна тази пъпчица от вътрешната страна на корицата... Виж!

Листът, на който беше отворено томчето, изведнъж се покри с редове от букви, които бавно запълзяха нагоре.

- Като въртиш лекичко пъпката в едната или другата посока - обясни Селдън - можеш да промениш бързината на движението така, че то да отговаря на скоростта, с която четеш. Щом отпечатаните редове стигнат до горната си граница, текстът бързо се връща долу и страницата се изключва." "Прелюдия за фондацията" Айзък Азимов

Екстремален е Азимов. Така ми се случи, че единия ден прочетох романа му, писан в съавторство с Робърт Силвърбърг, който ме запрати 400 века назад в миналото, а на следващия - „Прелюдия за фондацията", където пък действието се развива приблизително 400 века напред в бъдещето. Преживяването е неповторимо, за два дена - 800 века! Ако едно изкачване на Еверест без кислороден апарат е приключение на границите на човешките възможности, с Азимов пък наистина може да се изживее приключение на границите на човешкото въображение. А „Прелюдия за фондацията" е като учебник, нагледен пример как автор може да преосмисли в една книга поне двадесет по-ранни тома - най-значимата част от творчеството си. Защото с „Прелюдия за фондацията" Азимов връзва към „фондациите" цикъла за супер робота си Р. Данил - любимецът на феновете на Азимов от „Стоманените пещери" и „Голото слънце". Но да утеша възхитата си, колонката ми не е посветена на нея, а е свързана с размисли, вдъхновени от цитирания в началото пасаж.

На какво ви прилича описанието? Да, на електронен четец. Само че не точно. В случая става въпрос за някакъв хибрид между печатно и електронно издание, което Азимов споменава като леко архаично 400 века напред във времето, когато наследниците на Земята живеят на милиарди планети и дори не знаят, че е имало Земя.

Описанието на електронния четец, направено във време, когато електронни четци не е имало, е удивително точно. 1988-а за най-младите може да изглежда далечна, но за мен е като вчера. Втората ми година в казармата. Тогава „Прелюдия за фондацията" излиза от печат, а днес електронните четци вече са достъпни като цена, могат да се купят от всяка по-голяма книжарница или магазин за електронни джаджи.

При изключително смелото си въображение (нечовешки грандиозно, бих добавил лично) Азимов през 1988 година, самият Азимов! не е допускал, че тази част от пророчеството му ще се сбъдне вместо за 50 000 - за 20 години. Технологията често изпреварва и най-дръзките фантазии. Съдбата не винаги се усмихва с онази - приписана й като типична, ирония. Понякога усмивката й е светло озарена, великодушна. Четох „Прелюдията" точно в електронен вариант и усещах как съдбата се усмихва точно така към гения, докато връщах текста и препрочитах отново и отново този пасаж.

Мислех си, за много неща си мислех и продължавам да мисля над тях. Толкова изненадващо бързо се разви електронното издание, че дори не ни остави време да осмислим феномена. Преди около три години, когато „Буквите" издадоха първата ми електронна книга „Светли мисли за черни дни", бях много щастлив и екзалтирано писах насам - натам за събитието. Във форуми, блогове, социални мрежи. За да рекламирам ли? За да ядосвам завистници и хейтъри? За да се похваля аз, че умря циганката ли? За да изразя пред приятели щастието ли? Не съм сигурен кое от това беше и дали не са всички, че при мен тези неща се преливат и обикновено ги върша с един жест, а кое ще е от тях не зависи от мен, а от адресанта.

Спомням си ясно един пасаж, понеже силно вярвах в него.

„Обичам миризмата на библиотеки, но обичам и миризмата на гори."

Виждах електронното издание като алтернативата, която спасява горите от изсичане. След време в същия дух прочетох много, много. Дори е и девиз на мои партньори в разпространението: „Спаси дръвче".

Без съмнение при нарастващия поток и нужда от информация има нещо вярно. Електрониката се явява спасителна и за вещината ни, и за екологията. Компромисът. Защото едното щеше да е за сметка на другото. Или задоволяване на нарастващата нужда от информация, или екологичен баланс, така би било, ако не се беше сбъднало толкова скоро пророчеството на Азимов. Но...

Има си и обратната страна, над която като че ли не се замисляме.

Казал е народът, че от всяко дърво свирка не става. Но от всяко дърво и хартия не става. За производство на хартия се използват дървета с мека дървесина, предимно смърч, ела, бор. Също растителни влакна - ориз, памук, лен, коноп (от онзи, дето не става за пушене). Оризът е предимно за ядене. Памукът, ленът и конопът - за обличане. Те ще си имат още дълго стопанска функция.

При смърча, елата и бора обаче положението не е такова. Ако електронното издаване изцяло замени хартията като по-удобно и евтино, ще направи дърветата толкова икономически излишни, колкото един багер - петдесет цигани с лопати.

Оттук - нататък: на някой ще му притрябват терени за ски писти, на друг - за игрища, за ВЕЦ-ове, понеже АЕЦ-овете ги забраняват, а сравнително екологичният ВЕЦ се нуждае от пространство за насаждения, от които се произвежда ново гориво и т.н., и т.н.

И много е възможно, въпреки протестите на защитниците на околната среда или благодарение на други протести тези гори, които са се пазели, понеже са имали огромна стопанска полза, да бъдат изсечени.

Тоест сеченето им ги е спасявало от изсичане.

Да напомня, не говоря за проблем с днешна дата: 26.11.2012, а за прогнозен, възможно недалечен, като се има предвид иначе полезното, шеметно бързо развитие на електронните издания. Ако електронният носител напълно замени хартиения.

Мисълта ми е: благата на технологията винаги имат две лица. Едното е открито. Другото - винаги в сянка. Независимо колко благородно и невинно изглежда откритото, не бива да забравяме, че има и друго.

И докато не узреем достатъчно морално за модерното, не бива да се отричаме и яда захвърляме в миналото традицията. И така не само с електронните издания и хартията, а и изобщо с всичко, но конкретно: хартиените издания са фактор в екологичния баланс.

Все още. А следващата мисъл: и четящите все още.

Прочетена от 493

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси