Тези дни публикувах в блога си една от любимите ми еротични сцени, описани в книга. Става въпрос за откъс от „Кухият човек" на Дан Симънс. Великолепна книга, с безброй достойнства, един от любимите ми фантастични романи. Събрал е в себе си философията на всички именити екзистенциалисти. Макар че сюжетът е научно - фантастичен, описанията на съвременната американска действителност са толкова убедителни, усещането за реализъм - толкова силно, детайлите - толкова ярки и впечатляващи, че този роман е най-доброто, което може да се очаква не само от научната фантастика, но и от реалистичната проза.
Поезията в проза. Завладяващите сцени на ужаса. Динамичният екшън. Хипотезата от квантовата механика, която не звучи суховато-научно, а е обърната в трогателно философско и поетично послание. Всичко в „Кухият човек" е изключително. И не правят изключение еротичните сцени, а една от тях за мен е и една от най-нежните в световната литература. Обяснението - героите са семейна двойка телепати. Както се отдават телата, така се отдават и съзнанията им. Срещал съм, разбира се, и в други фантастични книги любещи се телепати, но никъде не е описано с такава нежност.
Не издържах и споделих този епизод в блога.
Малко след това получих „очарователен" отзив:
„Хората правят секс, а някои само четат."
Разбира се, не одобрих коментара. Не че ме раздразни. Даже ме разсмя. Просто толкова подобни съм одобрявал през годините, и даже съм им отговарял, че отдавна е изгубило всякакъв смисъл.
Нека добавим, че е написан от жена. Дори знам коя е, макар този път да беше от „резервен" никнейм. Като казвам, че знам коя е, имам предвид виртуално, реално не я познавам.
Накара ме да се замисля обаче. Или по-скоро да усетя нещо, което отдавна знам за себе си.
Какво щях да й отговоря, ако бях одобрил коментара?
Доста грубичко щеше да прозвучи, но пък щеше да е съвсем искрено:
„Предпочитам да прочета една такава еротична сцена пред това да правя секс с десет като теб."
Нямаше да си изкривя душата. Винаги бих го предпочел. Дори да бях сам, от месеци да не бях докосвал, а и да не бях виждал жена, пак бих предпочел едно подобно описание пред сексуален контакт с подобен обект. А съм страстен и емоционален мъж, обичам секса почти колкото писането.
Защо ли? По същата причина, поради която ми харесва точно тази сцена от книгата - красотата на еротиката е в съзнанието, не само в тялото.
И като се замисля, отношението ми е същото не само за еротиката, а и за всички останали контакти.
Не е моя крилатата фраза, цитирам я по памет: „По-добре насаме с добра книга, отколкото в компанията на неподходящи хора".
За мен се отнася с пълна сила. И когато изтрих отзива, за пореден път го осъзнах.
Прочетена от 1024