Гайтани вежди, снага топола

Издателство Графоман: Продажбите, глупако!

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

„Икономиката, глупако!“

Предизборен лозунг на Бил Клинтън

 

Всички книги, особено тези на хартия, са издадени, за да бъдат продадени! Няма друг начин, особено за хартиените,  те да стигнат до читателите. Това, което се опитва по срещи и седенки – всеки автор вади по една книжка от чантата, надписва я и я дава на другите, е най-неработещия начин. Имам няколко кашона такива книги с автографи, които никога няма да прочета. Най-вече, защото това не е купена, а набутана книга – стойността ѝ е долу-горе колкото листовките, които ни набутват в ръцете на улицата.

 

Затова, при професионалните издатели, един от най-важните /всъщност най-важният/ отдел е  Отдел „Продажби“. Този отдел не се занимава само с мъкнене на книги по книжарници, както повечето хора си мислят, а най-вече с планиране и рекламиране на книгите. Защото няма книга, която се продава ей така.

Годишно, според НСИ в България се издават близо 7000 заглавия (в различни тиражи). Тези заглавия се разпространяват в много малък брой книжарници. Всъщност ще се изненадате, че извън София, в повечето градове има само няколко книжарници, в които се продават книги.

Тъжната истина е следната – голяма част от българските автори (а и издатели на подобна литература) са аматьори. За тях процесът на издаване на една книга се върти само до корекция (редакция), някаква корица и отпечатване. Всъщност повечето издателства са някакви добавки към печатниците.

Проучване на пазара кой би купил тази книга, реклама, осигуряване на представяния и срещи на живо на автора с читателите, публикация в медии – това са неща, които се случват на някои други. Уморих се да обсъждам тази тема, най-вече защото авторите продължават да мислят на ниво – „да я има книгата ми навсякъде, само и само да изляза от този скапан интернет“. Това, че препълнените книжарници вземат само каквото би се продало, е отделен въпрос. Това, че книгите се продават най-добре чрез реклама в Интернет – също. Хубаво е, че пазарът се грижи за тези неща и от близо 4500 издателства (по документи), реално добре работят няколкостотин.

 

В случая искам да поговоря за едно от най-новите издателства – това на Хулите. Радостно е, че има конкуренция. Радостно е, че поредната жена, която съм обучил след Аврора, Мая Попова, Весислава Савова и прочие, Ники Комедвенска, се опитва да ми скочи. Това е добре, Комедвенска работи няколко месеца в началото на 2011 година като коректор и редактор в Издателство „Буквите“, за което ѝ беше платено,  и искрено се надявам да е научила как стават нещата.

Лошото е друго – Хулите така и не се поучиха от всичките си издателски опити досега, а те започнаха още от основаването им. Най-общата грешка е липсата на реклама и никакво предвиждане на пазара.

Те издадоха няколко книги от името на издателство „Словото“, на което доскоро бяха подшефни. Най-известната от тях „Трънски разкази“ достигна до номинации на наградите „Елиас Канети“, но това беше следствие най-вече на таланта и личните усилия на Петър Делчев (К2). Същият този автор пропътува преди месец 1200 километра в България, за да разбере, че ако няма кой да организира представянията, ще се вижда с по няколко души в книжарниците. Всъщност, тази грешка направихме и ние на турнето през 2008г и си взехме съответните поуки.

Не ми се говори за турнето на самата Комедвенска, която при цялата си известност едва събра 50 човека в София /почти никой от сайтовете, основно Фейсбук/, а по градовете рецитираше в приятелската компания на няма и 10 души.

Това не са нови неща за тях, и въпреки миналия скъп опит, те продължават по същия начин.

Та все пак – защо „Графоман“?

Това е първият самостоятелен издателски опит на Хулите. В късната есен на 2004г те решиха да издават литературно списание с оригиналното име „Графоман“. Вярно в малко странен, джобен формат /10х16 см/, но концепцията му беше доста оригинална за времето (така и не разбрах на кого беше). Първите броеве бяха издържани и литературно – качествени автори, добра подредба. Броевете обаче бяха само три. Причината – ами никой не ги купуваше.

Въпреки, че и трите броя бяха спонсорирани, въпреки че се вземаха пари от авторите за участие в тях, въпреки че дори се правиха и премиери (в Жолио) изданията се застояха.

Причините са много. На първо място – пълната аматьорщина от търговска гледна точка. Нямаше идеи къде могат да се продават тези издания, нямаше предвиждания кой би ги купил. Всъщност имаше, но изцяло неверни. Сайтът тъкмо беше започнал да трупа популярност, авторите се радваха да общуват с други като тях (каква литература, общуването е важно). Пишеха си отзиви – "благодаря, че ми благодари, че ти благодарих за отзива…" Или направо цели саги с мото „Вдъхновено от…“,  „В отговор на…“ и прочие. И ръководителите на сайта наивно решиха, че щом могат да съберат по 100 души на маса за рождения ден, то те ще могат да продадат и сериозен тираж.

Няма да забравя премиерата на последния Графоман (бил съм и на трите), където редакторите BlackCat и Слави Генчев се опитват да четат нещо, а хората си пият по масите и хич не ги интересува. И накрая BlackCat направо тропна с крак и каза – купувайте, че иначе ще спрем. Не се купи нито една книжка и… спряха. Всъщност Слави Генчев още тогава се прочу с това, че успява да надушва всички губещи каузи и да се присъединява към тях. През годините това негово качество се разви.

Такива, за жалост, ще са нещата и с първата книга на новото издателство. Реално погледнато Димитър Никифоров е в групата откровенци, която гравитира около Буквите. Приятели сме, даже в петък пак пихме заедно. За тази книга говорим от две години, даже имаше идея ние да я спонсорираме или поне отделна част.

Но Комедвенска (ей това, жените не прощават) е скръцнала със зъби и се родило новото издателство. Проблемът не е в това, кой издава книгата. Ние сме претоварени с работа. Проблемът, както писах и в заглавието е: Кой ще я купи?

Хората, които ще дойдат на представянето, са все тези, които идват постоянно на представяния на Буквите. Никифоров също е редовен там. От Откровения ходят рядко хора, а от Хулите не ходи почти никой, те си общуват, не четат литература.

От друга страна, Хулите вече го развяха като знаме.

А аз от една седмица си мисля кой е по-прав – Иван или Богданов и дали да подкрепя приятеля или да си защитя Фондацията?

Но Комедвенска няма тия проблеми – тя е прекалено далеч от София.

Прочетена от 1472

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси