Гайтани вежди, снага топола

За фетишизма и книгите - 1

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Към книгите съм малко, а може би не съвсем малко, фетишист.

Винаги ще предпочета да чета хартиеното пред електронното издание, ако имам една книга и в двата варианта. Макар вече да съм на четиридесет и четири, постоянно чета, постоянно пиша, а ако времето ми остави малко ресто, ровя из интернет или върша пак нещо свързано с компютри и известно натоварване на очите. В това отношение природата ми е дала, даже малко в повечко. Учудващо е, но още не нося очила. Виждам не зле. И все пак, не е същото, както някога.

Достатъчно ми е да напиша 10 000 думи някой ден или да прочета около 400 страници и вечер не мога повече, виждам размазано. Трябва да си помисля повече за зрението, а по отношение на зрението електронното издание има доста плюсове над хартиеното.

Хартиеното с какъвто шрифт е отпечатано – с такъв си и остава.

Не винаги е предвиден тъй, че да облекчава очите. Каквото и да говорим за самиздата, колкото и гъста да е джунглата от плява в него, сред тази плява има и истински съкровища. Книги, които за жалост нито са издадени, а и едва ли ще бъдат издадени (щом толкова време е минало) с онази официалност и професионализъм, който наистина заслужават. Авторите им може и да не са гении, всъщност толкова е вероятно това, колкото и да се гении. За един гений общият интелектуален стандарт не може да бъде критерий. Какъв гений ще е, ако не излезе от него. Тъй че дали е такъв, или не, може само времето да докаже, и то само в случай, че интелектът и духовността на света се развиват, а не е по-голямо върху тях въздействието на ретроградните сили. Гении или не, тези хора са имали какво да кажат или най-малко с какво да създадат на българския читател наслада и първокласно развлечение. Но явно дал им нещо Господ, отнел им друго. Никой от тях явно не е разполагал с необходимите средства да направи първокласно издание или пък, макар и проникновен в други неща, не е разбирал нищо от издаване. Определено не е симпатягата, умеещ да разкрива в преки контакти интелектуалните си качества, да предизвиква с тях уважение, да си създава приятелства, да е душата на литературни клубове и писателски съюзи. Самичък е издал с малкото средства, които е изровил от някъде това нещо, което дори и без да си прецизен в издаването, ще определиш по-скоро като текст, качен на хартиен носител, отколкото като книга в истинския смисъл на думата. Най-често подобни издания, ако не друго, са истински изтезания за очите. Заради пестене текстът се сгъчква максимално, избира се най-малкият възможен за четене шрифт и тъй на по-малко хартия (която струва пари) се събира повече. А това не важи и само за самиздатите, а и за много издания от първите години на посттоталитаризма.

Някои от тези книги могат да се намерят в интернет и да си настроиш шрифта да е достатъчно добър за очите ти и изобщо сам да му придадеш един по-удобен за четене и по-приятен естетически вид. И все пак бих предпочел хартиеното недоразумение (ако е в ръцете ми) пред превъзхождащия го електронен вариант.

Мислех за причината. Няма друга. Чист фетишизъм.

И този ред от мисли не може да спре дотук. Неестествен би бил краят му. Без да се замислям, завъртам очи и виждам лица на близки и далечни хора. Разбира се, въображаеми. Преценявам кой от всички тези познати би избрал електронната книга. Необходимо ли е да казвам, че процентът е много нисък. А едва ли има и един между всички, които предпочитат хартията, да не осъзнава добре многото предимства на електронното издание.

Веднъж говорих, че книгата не е просто текст. Текстът е духът й, разбира се, духът е най-важният, но всеки дух, докато е жив на този свят, си има и тяло. Той е представителното лице на духа в реалността ни, а за да достигне високите си

естетически критерии, хартиеното издание се е развивало векове. Книгоиздаването е една отделна култура, която се е развивала с векове, а е влияел и естественият подбор, за да останат само най-добрите решения, да се умножат, да привлекат читателя – едва ли не както ни привлича чаровен представител от отсрещния пол.

Но има и друго – фетишът. Все пак художествената литература е дух, безброй образи - огледални от познатите ни от материалния свят, и все пак такива, които могат да придобият формата си единствено в съзнанието и въображението ни. Те са видения и ние като техни поклонници чувстваме необходимост да преминем през един материален праг, за да достигнем до тях. Както езичника, ваещ скулптура на божество - за да се поклони на нея и да достигне до божеството си.

Докоснем ли се до едно хубаво издание, това е началото на езическо свещенодействие.

Не е разумно. Анахронично чувство е, останало ни от прастари и доста невежи времена. И все пак е приятно. И има в него магия.

А в следващата колонка ще продължа темата, като се съсредоточа върху въздействието на тайнството на фетишизма, който ме изпълва в антикварните книжарници.

Прочетена от 407

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси