Гайтани вежди, снага топола

Почина председателят на СБП Николай Петев

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

След тежко боледуване днес почина председателят на Съюза на българските писатели и депутат от БСП Николай Петев, съобщи БГНЕС.

Петев беше избран за народен представител от Ямбол от т.нар. гражданска квота. Носител е на награда за развитието на българско-руските отношения на движение "Русофили" - орден "Самарско знаме".

Николай Петев е роден на 10 август 1951 г. в с. Дреновец, Монтанска област. Завършва журналистика.

Работил е като главен редактор на списание "Родна реч", директор на издателство "Народна младеж".

Автор е на книгите: "Тук във времето" (1984), "Поезия и позиция" (1986; преведена на руски език и издадена от издателство "Молодая гвардия" - 1987), "Фарът и неговият пазач" (1989), "Зад завесата на политическия театър" (1997), "Фарът, пазачът и вятърът" (2006), "Не ме ли помниш..." (2011). През последните години публикува есета.

Поклонението ще бъде на 19.10 /събота/ от 10 ч. в зала София на бившия партиен дом. 
Поклон пред паметта му!

 

НЕ ПРОДАВАЙ, ДЪЩЕ

Николай Петев

Коминът на старата прадядова къща дими. Извисява някакви нови, бели, като че ли непознати послания към звездите. Поне неразбираеми от мен. Кой ли ги изпраща? Кой ли ги разбира? В едно съм сигурен - старата къща нови думи ни казва. Това е така, може би, защото в нея живее моята малка едногодишна дъщеря. Явно тя ги изпраща. Какво ли казва на тъмното небе и на мразовитите трепкащи звезди? Какво ли е по-различно от моето детско послание, от това на баща ми, от това на дядо ми Никола? И защо толкова ме интересува?

Когато искаш да разбереш някого, то е защото го обичаш. (Бащите много се разтапят по дъщерите си. И обратното. Науката е дала своето обяснение.) Аз толкова я обичам, че искам да й кажа всичко, което знам, да й говоря, дори когато съм излетял през някоя сутрин заедно с лястовиците на юг към звездите. Те вечно са изпращали и посрещали човека. Хладни и топли, изгряващи и залязващи, вечни. Когато аз няма да мога да й говоря, те ще продължат да й изпращат сигнали. Вдигай глава и ги слушай, дъще. Човек, който не гледа небето, е свит, може би - потаен и прикрит човек.

Мило мое момиче,

Твой ще бъде новият свят. И аз едва ли ще мога да го предугадая, да го предположа, за да те запазя и съхраня в шепа, в гнездо, под покрив, завивка и с душа. Ти ще четеш това писмо вече когато си голяма, когато ще знаеш много повече за света, пък и за себе си. Дали няма да ти се стори претенциозно? Повярвай, не искам да е така. Просто искам да ти помогна, за да бъде животът ти пълен, дълбок, сътворителен, умен и красив. Моят бе такъв. И ти ще имаш деца, и ти им напиши писмо. Длъжни сме.

Мое малко момиче,

Имам само един-единствен съвет - запази прадядовата си къща. Не я продавай - поне заради това, че тук майка ти те учи на стихотворението „Аз съм българче...” Дядо ми тук се е върнал от война. Жив. Представяш ли си каква радост е било? Срещнала го е любимата и му е родила двама сина. Тази къща е видяла много скръб и радост. Тя има чардак за поглед, огнище за топлина, цветя за закичване, чемшир за гробища и елха за Коледа. Тя е толкова българска - с чучура, с кладенеца и с масата под сайванта - за раздумка и за ум. Това е Отечеството ти. Знам, че светът ще става все по-малък, но тази твоя Родина ще бъде голяма, ако я чувстваш с цялата си българска емоция, ако разбираш с целия си ум неповторимостта й. Разбираш ме, нали? Ще ти предлагат много пари - но ти не продавай! Аз живея във време, когато големите пари побеждават големите идеи, но вярвам - друг вятър ще задуха в човешкото небе. Аз ще направя в заника на дните си и невъзможното (вярвам, че хората ще са по-мъдри), но ти няма да свеждаш очи. Ще гледаш времето в очите. Някой ще ти каже, че парите са вечни като звездите - зачеркни този човек. Той е Дяволът. Вярвай на онзи човек, който бърза да прави Добро, на онзи, който Променя. Той е Търсачът и Тръбачът. С него бъди, като него прави. И няма нищо страшно, че бързо ще гориш. На всекиго вярвай, не вярвай, че има лъжци. Честността ще спаси света. Манипулацията ще го нарани. Една бяла съседка ще те научи да месиш хляб. Ако от някое твое приятелство останат трохи по масата, ти не ги хвърляй, а ги събери в шепа.

А сега, дъще моя,

Пиши послания на звездите от комина на нашата стара прадядова къща - каква хубава професия за едногодишни!

2005 г.

 

 

Прочетена от 705

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси