Гайтани вежди, снага топола

За премиерата на Руми Симова и великото приключение Живот

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Няма да пиша отзиви. Не и сега, не съм в състояние. Трябва ми време, а и колкото и да са хубави, колкото и дълбоки и проникновени да са, дори да са най-добрите, които съм писал и ще напиша, дори да са по-добри от всички написани за Руми Симова – Осичката, няма да бъдат като онези, които вече получи. Най-точните и най-искрените, най-импулсивните и освободени – сълзите, които почти никой в залата на едно или друго стихотворение не можа да въздържи. Това е огледалото на изкуството – впечатлението. Останалото е думи върху думите. Интелектуално разпятие на емоционално състояние. Ехо от предизвиканите усещания и дискусии. Все неща, които, каквото и да съдържат, не могат да бъдат толкова точна, обективна, а и казваща толкова много, оценка, колкото тутакси бликналите сълзи от затрогване.

Те могат да бъдат предизвикани само от дълбоки усещания и красота, а често тази красота е болезнена. Като живота. И именно за това е истинска.

Руми Симова безспорно е явление. И е безумно да се прави опит в една колонка да бъде описано. Целта ми да пиша за състоялата се в четвъртък нейна премиера е по-различна. И вече не се отнася само за нея, но и за още двама: Камелия Иванова и Иван Богданов, а и до мен.

За една минута можеш да преосмислиш живота си или поне десетилетия от него, изведнъж, макар да си наясно, още веднъж и още по-силно от преди да осъзнаеш какво Велико Приключение е този Живот. Случи ми се, точно това ми се случи!

Четенето на стиховете и откъсите от „Дневникът на една брюнетка” беше приключило, както знаете, това е онази част от премиерите, когато най-често настъпва мълчание. Говоря за добрите премиери, на добрите литературни произведения.

Не е моя мисълта, не знам автора й: „Колкото по-хубаво е едно нещо, толкова по-дълго трае мълчанието след него.” Споделям я напълно, поне що се отнася до литературни премиери. Не може гостът да открие веднага своите думи между онези, които са проникнали в него, предизвикали са стихия от впечатления, пренесли са го в друг свят, вселили са в него друго съзнание.

Точно в тези изглеждащи безкрайни минути на премиерите усещането за автора и съпричастните му прилича на стъпване по тънък лед.

В този момент добрият водещ трябва да реагира. И се налага импровизация. Рискът е огромен, защото за минути може да се развали цялото впечатление, до което е достигнато толкова трудно и което е заслужената награда за произведението. От друга страна, продължи ли мълчанието, премиерата може много бързо да се разпадне. Трябва да се действа, но да се действа много точно. И има винаги един хазартен елемент.

Камелия Иванова, която като редактор беше и водеща на събитието, най-неочаквано се обърна към мен. И сега: повечето познавате Камелия, с озареното лице и с косите, вързани на плитка със златист отблясък. Опитайте се да си я представите.

Опитайте се да си представите и Иван Богданов, седнал от едната страна на Камелия, от другата е Руми. Облечен е в черни, екстравагантни дрехи. С брадата, с конската опашка.

Защо се спирам на тези външни детайли? За да ме разберете. Необходимо е да спомена, че от година и нещо насам живея повече в сюжетната условност на фентъзи световете, за които пиша, отколкото в обективната реалност. Отдаден съм докрай на един свой проект и честно, истински се намирам по-скоро в една паралелна вселена, отколкото в настояща България. Как се връзва всичко това с работата ми в новинарски екип ли? Чудесно. Така гледам от известна дистанция всичко, което се случва тук и сега. Без излишни емоции, някак от страни, което е добре за обективността на наблюдателя. В крайна сметка преценявам, че нито политическите интриги, нито общонационалната лудост на моменти са кой знае колко силен сюжет. Нищо кой знае колко ново от хиляди години насам.

И представете си визуално тези двама персонажи - Камелия Иванова и Иван Богданов, през очите на отнесен във фантастичните си сюжети автор.

Накратко: впечатлението е, че са като излезли от романите ми. Иван Богданов – при тази осанка, безспорно като загадъчния монарх на малко познато, огромно по мащаби владение, притежаващ мистични способности. Камелия Иванова - без съмнение вълшебница, която носи ключа. И в този момент те ще разкрият мисията си.

Ефектът нямаше да се получи, ако тази мисия, поне в моя живот, не беше НАПЪЛНО РЕАЛНА.

Изправям се и започвам да говоря, и ме изпълва усещането...

Припомням си къде съм, защо съм. И много повече. По-велико чудо от този живот, тук и сега, няма. И по-интересен роман от този, който изживяваме.

Разбира се, сплитам на моменти език. Не мога да кажа всичко, което мисля. Стихия е, съдържаща милиарди думи.

В книжарница се намираме, в Хеликон”, но по-ясно от стотиците книги около себе си виждам два големи тома. На един съвременен роман. На роман, който не съм написал. И няма да напиша, но съм изживял. На реалистичен роман, но в който има повече магия от всички романи с магьосници.

Сега ще се опитам да го резюмирам. Много, много кратко. Минали са дванадесет или тринадесет години. Не мога да си спомня точно. Не мога и да проверя, понеже абв-форумите, в които аз разбрах за Руми Симова – Осичката, а Руми Симова – Осичката разбра за мен, веднъж смениха интерфейса си и всичко публикувано преди това се изгуби. При всички случаи става въпрос за повече от десетилетие.

В минутата, в която се изправям и започвам да говоря, започвам да си припомням забравени детайли от онова време. Някак страховито е. И внушително. Толкова много неща са се променили оттогава. През какво ли не съм преминал през годините. Сега отново го изживявам - на изключително бързи обороти, само като емоция, прилича на прибой. Мога да си представя и част от онова, което е изживяла Руми. То се отразява в творбите й. Като отблясъци. Макар те да разкриват предимно съдбите и чувствата на лирически герои, дълбокото и зряло разбиране на живота на изпатилия и проникновен автор личи. А и достатъчно е това, което всички знаем за Руми. Живее на различно земно полукълбо от това, на което е родината й.

От първото ни запознаване, онова във форумите, срещата ни като дух и Слово, е минало повече от десетилетие. Изтекло е като миг, а в същото време в двата живота като че ли е изживяно всичко онова, което е съдено да изживее нашето поколение.

Възходи. Падения. Лични драми. Скитане из света и из България. Много сменени работни места. Много сълзи и усмивки. Отчаяния и превъзмогването им.

След всичко срещаме лица за толкова, толкова кратко.

Но тази среща е среща на победата. А тези лица – лицето й.

Победата над времето - на едни дръзнали да се преборят с него души. 

Прочетена от 765

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси