Гайтани вежди, снага топола

Пиши това, което искаш да четеш

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Само след две седмици ще е реалното начало на онова, което засега е само дух и форми, изваяни от мечти. Първа премиера, да се надявам не и последна, на един огромен проект, истинска лудост от моя страна беше да се захвана изобщо с подобен, но като обърна глава назад и се опитам да си представя последните си години без него, просто не се получава. Колкото и хубави неща да са се случили през тях, без прекалено дръзкия ми избор, чиито последици бяха къртовски труд, безсънни нощи и още повече такива, в които заспивах, но и на сън продължавах да работя, краен дефицит на време, което за да си набавя, намалих с два и половина часа режима си за сън, почти забравих какво е да стоиш на приказка с приятели (всъщност напълно забравих, няколкото пъти, в които седнах в кръчма, ей така, за да разпущам и да се веселя, бяха все по празнични поводи), намалих социалните контакти (от което съм донякъде доволен), тревожно се отрази и върху деловите ми отношения, пестях от време за излизане и отдих, в десетки дни не съм намирал време за закуска, че и за обяд, което при моите килограми не е особено добра идея, а тетрадките и химикалките ми - винаги в бойна готовност в чантичката през рамо и независимо къде съм и с какво друго се занимавам, вадил съм ги и съм записвал мисли, за да не ги забравя или обратно - да ги забравя за момента и да се освободя от тях - животът ми все пак не е само писане и призрачно витаене в други светове. Стотици пъти жена ми казваше: „Пак гледаш страшно!”, такъв е външният ми израз, когато дълбоко потъна в себе си и нещата, за които си мисля обикновено, не са никак страшни. Страшният ми поглед е всъщност изолацията ми от обграждащата тялото ми реалност. Погълнал ме е сюжет, картина, стилистичен проблем, просто думички, нови перипетии с героите ми са се развили тутакси или усещане, че нещо липсва в дадена от описаните ситуации, трябва да разбера какво е и да го добавя.

А като се замисля колко невинно започна всичко!

Цялото духовно приключение мога да нарека само любов.

В началото - един обявен конкурс за фентъзи роман. Нямах готов. Киберпънк и антиутопия - да, но не и фентъзи. Размечтах се, представих си романа, с който бих участвал, ако беше написан. И така се увлякох, че за половин цигара време вече ми беше ясно каква ще е книгата. Все едно бях написал романа, но преди много, много години и от него ми бяха останали само откъслечни спомени. После резюмето - също много бързо. Явно за тази книга съм се готвил с години, само че не съм го съзнавал. Освобождавах се от натрупаното. Намерил съм ключ към тайна своя стая, от която е трябвало да извадя ценностите и да пусна навън обитаващите я призраци, за да не издават протяжни стенания и да ми вият нощем.

Сюжетната схема беше проста. В развиването на основния фантастичен елемент - предизвикателството, а оттук следваха безброй пътеки.

Романът беше завършен за около месец, но си оставих вратички за продължения. И оттук – нататък започна интересното. Колкото повече пишех, толкова повече се разкриваше пред мен. В заглавието на поредицата има „свят”, но не подозирах, че наистина попадам и потъвам в дебрите на свят, който бавно ще опознавам, ще открива пред мен все повече и повече, за да разбера по-добре и действителния, в който се намирам.

Въпреки над 500 000 написани думи, ме очакват най-малко още толкова.

Разчитам изцяло на читателския интерес. Не съм от медийните звезди в литературата (нека не ги изброявам), не съм от светините, нито от гранитните паметници на литературата, издигнати още в режима преди четвърт век.

Не разполагам с други ресурси, освен интернет. Не се оплаквам, това са факти. Доста авантюристично ще е да си помисля, че имам кой знае какъв шанс.

Но какъвто и да е, използвам го.

Ще е жалко наистина да съм писал само за себе си. Или за шепа хора. Най-вече защото знам, че би се харесала още на много други, ако просто се намери начин те да научат за нея.

Случи ли се обратното, делото ми се превръща в идиопатично хоби, защото наистина няма кой знае каква полза от него, освен за мен.

Не е болка за умиране. Това ще е част от един процес, който не знам докъде ще доведе, но който съм безсилен да променя. Всичко може да се напечата, да се издаде, тиражира, че и рекламира у нас, а също тъй всичко (колкото и интересно да е) да бъде затрупано волно или неволно. Лишено от живот, а авторът му - от стимул. Но дори да се случи, пак ще съм доволен и не бих заменил с никакво друго преживяване написването на фентъзито.

Защо ли? Защото писах това, което ми се четеше и бих прочел с голямо удоволствие, ако някой друг беше написал. Писах го, защото нямаше кой друг да го напише такова, каквото.

И се насладих, най-вече като читател.

Един от основните ми принципи се премести нагоре в йерархията и оттук-насетне ще ми е водещ: Пиши това, което искаш да четеш! 

Прочетена от 584

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси