Гайтани вежди, снага топола

Посветено на всички онемели библиотеки в България

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Днес е премиера. Двойна. Моята премиера и премиерата на Спаска Гацева в Плевен.

Тя ще представи поезия. Аз – проза. Нейната книга е на хартиен носител. Моята е електронна. Тя е един от стожерите на плевенската творческа общност, аз съм един от виртуалните търсачи на място в литературата, много характерни и за България през последното десетилетие. Тя е по-скоро традицията, аз - алтернативата. Мисля, че идеално се допълваме, за да се получи картината на съвременното българско изкуство. Сякаш има промисъл в това, че премиерата ще е в библиотека „Христо Смирненски” в Плевен. Лично аз го намирам за една много силна метафора. Да напомня - в последния четвърт век в България бяха затворени около 4000 библиотеки, а беше открита само една. Точно тази, в която ще е премиерата.

Прилича на прераждане от пепел.

Разрухата е факт.

Има я и надеждата.

След плач усмивката е по-лъчезарна.

Земеделците знаят от как свят светува, че започне ли веднъж опожарена след набег земя да дава реколта, тя е по-щедра от преди.

Тази библиотека и тази премиера са знак, прокобен знак, небесен знак, нарисуван с нокътя на някой отгоре (ако има някой отгоре) и с дъха на всички ни под него, че България има нужда от книгите и от своите автори. От хартиените и електронните издания, които днес вече са двете страни на едно общо лице - това на съвременното изкуство, което колкото и да се отрича, колкото и да се подценява, пренебрегва в името на по-актуални или по-екзистенциални въпроси, има и ще има своето място в българската реалност.

Защото това място всъщност си е преди всичко в сърцата на българите, а после от тях се експонира и върху реалността.

Намирам промисъл и в това, че именно първата книга от „Ням свят” ще има премиера на това място, при тези условия. Явно действителното не се различава много от пост апокалиптичното и приказното в сюжета на „Ням свят” - и там хората бавно губят своите духовни ценности, но се борят за тях. И там езикът е богатството, властта, свободата, за която се борят героите ми.

Езикът ни е бутиков. Служим си с него едва няколко милиона, при над седем милиарда население в света. От тези няколко милиона вече е тревожен процентът на неграмотните, на зле служещите си с него, на хората с беден речник.

При над 4 000 закрити библиотеки явно накъде е тенденцията.

Но истината е, че всяка криза е изпитание. И ако нещо наистина е толкова слабо, че от него няма нужда – то би изчезнало, би се изгубило, а щом вместо това оцелява, то не е слабо – силно е. Дори е много силно. И сега е просто в най-лошата си точка, но оттук-нататък го чака само растеж.

Дали има случайни случайности? Не знам.

Съвпадение или не? Не се наемам сега да давам отговор.

Факт е, че точно в деня на премиерата трябва да излезе колонката ми. Факт е, че нещата сами се подредиха така, че да бъдат в този си вариант и премиерата да е там, където ще е, а и да е такава, каквато ще е.

Факт е, че през годините „високо моралното” ни общество не веднъж пожела от мен да „онемея”. Първо бяха онези кошмарни седмици, след които пишещата тогава с мен слънчева и лъчезарна Йоанна Вас завинаги напусна виртуалното пространство и повече не съм прочел от нея и стих. Аз нямах избор, останах и се борих. Не че го желаех. Не че бях толкова силен, но жаждата ми за живот и жаждата на Словото ми за живот се оказаха по-силни от социалната истерия. Трябва да кажа, че нито един от тези в групичката, които прогониха Йоанна, не оправда с годините високите си претенции. Освен тяхната групичка, едва ли някой изобщо ги чете (ако все още пишат).

Години по-късно напуснах едновременно „Хулите” и „абв – форуми”. В името на това да не развалям климата, а и да продължа напред – такъв, какъвто желая да бъда, такъв, какъвто е пътят ми.

На предела на силите си, по време на големите протести срещу мен и нашумяването ми покрай „Фриволните разкази” в blog.bg устоях правото си на слово.

Вече се махнах и от blog.bg. И не, не бих страдал, а бих се радвал много повече, отколкото се радвам и сега, ако виждах, че с „онемяването” ми се чете повече или духовният живот в България се развива. Уви, през тези години продължиха да се затварят и библиотеки. Не само аз, но изглежда и тези библиотеки пречеха на съвременния красив и интелигентен българин.

Вече ми е ясно, че драмата ми (ако може изобщо да бъде наречено драма) не е единствена и уникална. Напротив, това е драма на много хора - като мен или по-различни.

Но сега съм и наясно, че езикът е по-силна необходимост от всичко останало, което го е накарало за известно време да замлъкне. Че свръхестествената енергия в недрата му, ще надделее над всяко насилие над него.

И сега решавам да посветя книгите от цялата поредица „Ням свят” на всички онемели библиотеки в България.

Прочетена от 739

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси