Гайтани вежди, снага топола

Как да не откраднат ръкописа ни в издателството

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Най-простият отговор е: „Просто не го изпращайте!“.

Подробният е доста по-сложен. Според Закона за авторското право и сродните им права, авторството върху текста възниква в момента на създаване на произведението.

Т.е. за да е Ваше произведението, не трябва да ходите да го регистрирате никъде, в никакво учреждение. Това обаче има една уловка – все пак ако си държите това произведение в чекмеджето и не го показвате никъде, не можете да докажете първенство, ако някой напише нещо подобно. Затова се приема, че авторството на произведението възниква при първото му публикуване, дори ако това е прочитане пред няколко пълнолетни граждани.

Доказването на авторство върху произведението е добре разработен процес. Най-добрият вариант е публикуване в книга или в медиите (желателно печатни), но и извън това има множество варианти, най-популярните от които са заверка при нотариус или самоизпращане по пощата.

 

Всъщност по-интересният въпрос е какво значи „Да ми откраднат“?

Ако се притеснявате, че издателството ще издаде Вашия ръкопис, без да сключи договор с Вас и да Ви изплати нужното възнаграждение, това е напълно излишно. В момента всяко издателство е затрупано с ръкописи за издаване и е трудно да избере кои точно да отпечата, та камо ли да тръгне да издава книги с неуредено авторство.

Още повече, че в сегашното състояние на пазара, активността на автора и неговият диалог с читателите е важен за продажбите. Чисто юридически, проблемът е решен в Закона за авторски права и сродните им права. Авторът, чието произведение е откраднато, завежда Граждански иск и вероятността да спечели делото е 99%, ако може да докаже авторството си по някой от гореописаните начини. Затова такива кражби отдавна не се извършват. Тези неща се правеха в началото на книгоиздаването през 90-те години. Сега практически няма смисъл да се прави това, още повече че много автори дават мило и драго да бъдат отпечатани дори и без хонорар.

Друг е казусът, ако някое издателство отпечата книга на автор, който е включил части от чужди произведения в предложената за печат книга. Понякога, ако това са известни текстове, издателите могат да го установят, но в повечето случаи става въпрос за текстове, взети от интернет, върху които не може да има постоянен мониторинг.

Затова при издаването на книги изрично се включва текст от типа:

„АВТОРЪТ гарантира, че притежава авторските права върху произведенията“.

Прочетена от 10247

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси