Абсурдните реформи в образователната система доведоха до още по-абсурдни резултати. Децата ни не знаят наизуст нито едно стихотворение от родните класици. Дали защото нямаме класици, или защото имаме глупави деца? Нито едното. Някой преди години реши, че ученето на стихотворения наизуст ненужно товари и без това пренатоварените с уроци деца. Така тази задача остана в графа „По желание". Резултатите са плачевни. Всички си задаваме въпроса: „Защо стана така?" А въпросът ни е риторичен.
Време е. Идва 24 май, един от най-светлите ни празници. Нека обединим усилия и да поднесем вместо цветя нематериален подарък на нашите велики поети - едно научено тяхно стихотворение наизуст. Те заслужават. Имаме прекрасни, умни, мислещи деца, които трябва да пренесат във времето поне един български стих, но имат нужда от нашата помощ. Те заслужават.
В древността са учили наузуст дългите поеми на великите творци, за да ги съхранят във времето за идното покоение. Децата на нашите деца имат правото да бъдат възпитавани от родители, познаващи Ботев, Вазов и Вапцаров и можещи да изрецитират поне един техен стих. Те, бъдещето на България, го заслужават.
Прочетена от 405