Разказвачи на книги

Искам да благодаря на г-жа Весела Ляхова, че се осмели да пробие омертата на червените престъпници и наследниците им, наложена и до днес върху този така преломен и жесток момент от съдбините на нацията ни!!! Проучвала е периода над десет години, самата тя е потомка на бежанци от Беломорска Македония и е разполагала със сведения от първа ръка.  Това е неин дебют в създаването на роман, но сагата за Кобалище и хората му е предадена изключително добре, в традицията на най-добрите ни майстори на писаното слово!
Книгата от 124 страници на Издателство „Сиела” от 2009 г. явно дълго е пътувала към мен... Тя е библиотечна книга, минала е през много ръце, но жилавата й жълта корица и страниците от хартия „от устойчиво управлявани гори” са съхранили съдържанието. Авторката (знам за неприятното правило, че професиите са задължително в мъжки род, но не го уважавам и прилагам) е представена с 11 къси биографични реда и една закачлива черно-бяла снимка. На 4-та корица са отпечатани 11 „житейски истини” на Ефрон, които служат за дегустация - като глътката вино, преди да решиш ще вземеш ли бутилката... Не ги четох предварително. Просто отворих книгата и я затворих след няколко часа.
Както винаги в този живот хубавите неща стават случайно. Та тази случайност събра и мен с творчеството на Мюмюн Тахир. Избрах си книгата от куп други книги без да познавам автора. Заглавието също нищо не ми говореше. Попрелистих я набързо, забелязах, че героите са с мюсюлмански имена и реших да я взема за четене. Предвкусвах екзотиката на ориента, среща с един непознат свят и култура. Нещо сладникаво като канела и сладко като шербет се завъртя из усещанията ми.  Видях, че предговора на книгата е от самият автор и започнах от там. Запознанството ми с Мюмюн Тахир започна от самото начало.      „Писателят копае в душата си, влага я в словото си.
Всеки носи поне по една книга в себе си... Моята е “Мостовете на Медисън”. Познато ли ви е това усещане, когато четете, четете, четете и изведнъж усещате, че сте престанали да дишате?Това е усещането, което ще ви даде тази книга.
Опра Уимфри е необикновена жена, израснала в бедно семейство, с прабаби истински робини. Преживяла е бедност и сексуално насилие. Успяла е да се отърве от илюзиите на ума и суетата и да сътвори истински, съзнателен и смислен живот.  Разказва няколко случки от миналото и настоящето си, за да определи основните си ценности- Радост, Издържливост, Близост, Благодарност, Шанс, Благоговение, Яснота, Сила . Може и да сте чели други подобни книги, също като мен. Ако е така, просто затворете книгата и се отдайте на заглавието й
Според някои коментари в интернет пространството, традиция е, космонавтите, да гледат филма „Бялото слънце на пустинята“ в часовете преди да излетят в открития Космос. Доколко това е истина, не мога категорично да заявя, но си спомням с удоволствие моята първа среща с филма и поради това с известни резерви, преди няколко дни, приех предизвикателството да прочета книгата. Не само че бях възхитена, но и за пореден път, се потвърди моята гледна точка, че книгата винаги ми предоставя възможността за собствени прозрения и интерпретации, каквито от филма не винаги получавам.
Най-хубавото на книгите е, че всеки който ги чете вижда в тях различни неща. При първия прочит нещо те сграбчва за гърлото и колкото и да я препрочиташ и откриваш нови детайли, онова първо впечатление си остава. За тази книга съм говорил на много жени, (преводачката също е жена), но нито една не ме разбра. Може би е една от най-мъжките книги, които съм чел. Не се подвеждайте по заглавието да търсите някакво весело четиво. Това не са „Възгледите на един учител за народното творчество". Книгата е тежка, депресираща, рисуваща самотата и меланхолията на един клоун. Именно - той е клоун, не е шут!
Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това.
„Щастливей“ е книга, която имах желание да си купя още щом излезна по книжарниците, но с течение на обстоятелствата си я взех чак през юли. Все се случваше така, че се разминавахме с въпросното четиво, а когато най-после дойде времето да прочета книгата, тя вече бе грабнала „Вазова награда“ и се бе наредила сред бестселърите в книжарниците.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси