![]()
Запознавайки се по-късно с биографията на самия Селинджър, открих доказателства за автентичността на тази криза. Първоначално книгата не е била замисляна като роман, а като поредица от разкази за лутанията на героя Холдън Колфийлд. Част от тези разкази са писани от фронта на Втората световна война, което обяснява мрачното и отчаяно настроение, което се прокрадва през целия наратив. Макар творбата да представлява своеобразна социална критика, чийто обект е нюйоркският елит, войната е отекнала осезаемо в емоциите на автора. Навред в тази критика, обрисувана с вулгарен уличен език, обаче се стеле по-дълбок смисъл, който се чете само между редовете, а именно търсенето на първичната чистота, неомърсена от никоя човешка култура и нрав. Доказателството, че докато псува и ругае, Холдън всъщност говори за духовност, е фактът, че създателят му намира изход от своя водовъртеж (конкретно психична травма след войната) чрез медитация и след задълбочаването си в будизма и други философии от Изтока, той напуска кипящата гмеж от нюйоркски аристократи и се отдава на живот в усамотение в провинцията. Холдън също намира своя изход, но не извършвайки интелектуалния подвиг на своя “баща”, гмурнал се в селенията на учения и доктрини, а чрез простотата на образ, който винаги е бил пред взора му - малката му сестра